Назад към съдържанието

История № 21

Изобретения от деца и „обикновени“ хора

Батутът

Батутът превръща приземяването в начало на следващ отскок. Опънатата повърхност и пружините съхраняват част от енергията на движението, а конструкцията позволява повтарящи се подскоци.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права
Джордж Нисен прави нисък пробен скок върху правоъгълен батут, докато Лари Грисуолд проверява връзките — съвместната им разработка на уреда.
Пробният скок и проверката на рамката показват двете страни на разработката: повтарящ се отскок и конструкция, която издържа натоварването.

Повърхност, която отстъпва и връща

Твърдият под почти не променя формата си, когато стъпим върху него. При батута повърхността слиза надолу, а закрепването ѝ се разтяга. Това контролирано отстъпване е основата на уреда: движението надолу може да бъде последвано от силен тласък нагоре.

Класическата конструкция включва здрава рамка, гъвкаво платно и пружини по периферията. Платното разпределя натоварването, пружините осигуряват еластичност, а рамката държи цялата система. Само меко платнище без подходящо закрепване не би дало същия резултат.

Откъде идва следващият скок

Докато човекът се спуска, енергията на движението му преминава отчасти в еластична енергия на деформираната система. Когато тя се връща към началната си форма, ускорява тялото нагоре. В горната точка скоростта намалява и започва ново спускане под действието на тежестта.

Това не е производство на енергия от нищото. Част от нея се превръща в топлина и звук, а човекът добавя енергия с мускулите си. Ако просто поставим тежест върху платното, то ще се огъне и ще достигне равновесие; няма само да започне все по-високо подскачане.

За наблюдателя е полезно да следи последователността: спускане, огъване, изправяне на повърхността, отскок. Тя показва защо материалите и геометрията са толкова важни. Уредът трябва да понесе многократно натоварване, да запази рамката си и да разпределя усилията около платното.

Нисен и Грисуолд правят уред за повторение

Университетът на Айова свързва модерния батут с Джордж Нисен и Лари Грисуолд, които го разработват там през 1930-те години. По-ранни съоръжения подпомагат единични отскоци на акробати; тяхната конструкция е предназначена за непрекъсната поредица от подскоци.

Патентът на Нисен US2370990A показва и по-малко зрелищна, но важна задача: уредът да се премества, сгъва и прибира в гимнастически салон. Заявката е подадена през 1941 г., а патентът е издаден през 1945 г. Подробностите за опорите и закрепването превръщат идеята в практично оборудване.

От тренировъчно средство до спорт

Батутът позволява многократно упражняване на движение във въздуха и става средство за подготовка на спортисти. Същият основен принцип достига и до развлекателните площадки, където отскокът е самото забавление. Това са различни употреби на една механична идея.

През 2000 г. скоковете на батут влизат в олимпийската програма. Пътят от сгъваемия уред до състезателната дисциплина показва как новото оборудване може да създаде и нов начин за движение, обучение и игра.

Източници и още за четене

Хората зад идеята

Продължи с книгата

Главата за батута в „100 изобретения“ проследява въображението зад отскока; конструкцията показва как то се превръща в уред, който може да се използва отново и отново.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.