Едно единайсетгодишно момче си прави сладка напитка на верандата: сипва прахче в чаша вода, разбърква с дървена пръчка и се разсейва. Тръгва да си играе и я забравя навън. Нощта е необичайно мразовита. На сутринта чашата е вкочанена от студ, а бъркалката щръква нагоре — той я дръпва и в ръка държи цяло парче сладък лед, което може да ближе, без да си цапа пръстите.
Повечето деца биха схрускали ледената хапка и биха я забравили до обяд. Това момче я запомня. Казва се Франк Епърсън. Години по-късно си спомня онази забравена чаша, замразява сладка вода в малки форми, забожда дървена пръчка във всяка и започва да продава „лед на клечка“ — лакомството, което светът ще познае като Popsicle.
Как чаша течност става твърда на клечка? Когато сладката вода изстине много под нулата, частиците ѝ се хващат в твърда решетка — водата става лед. Бъркалката замръзва заедно с нея и остава здраво захваната. Дървената пръчка върши две работи наведнъж: държи студеното далеч от топлите пръсти и не оставя лакомството да капе по земята.
А ако това беше твоя идея?
Франк забравил чашата навън като дете, а превърнал случката в изобретение чак години по-късно. Има ли нещо забавно или странно, което ти се е случило отдавна и което си заслужава да си спомниш отново с по-големи очи?