Назад към съдържанието

История № 22

Изобретения от деца и „обикновени“ хора

Сладоледената фунийка

Сладоледената фунийка събира съд и храна в един предмет. Тя прави десерта удобен за носене, а историята ѝ включва ранни рецепти, патентовани форми и няколко конкуриращи се панаирни разказа.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права
Млад продавач навива топла вафла на фунийка до чугунена преса — оформяне на ядливия съд, който прави сладоледа удобен за разходка.
Докато вафлата е топла, тя може да се навие в кух съд за сладолед — показаният принцип не установява единствен автор на фунийката.

Съдът става част от десерта

Купичката решава къде да сложиш сладоледа, но след последната хапка остава купичка. При фунийката стените също се изяждат. Ръката държи долната част, широкият отвор поема порцията, а вафлата постепенно се превръща от опаковка в десерт.

Ползата е особено ясна при продажба на открито. Не е необходимо човек да връща съд или продавачът да го измива преди следващия клиент. Преди разпространението на ядливите съдове някои улични търговци използват малки стъклени чашки, познати като penny licks. Повторната им употреба без добро измиване създава хигиенен проблем.

Два начина да оформиш вафлата

При навитата фунийка тънък изпечен лист се оформя, докато още е топъл и податлив. Около конусовидна сърцевина той получава характерната си форма. След охлаждане става по-твърд и хрупкав. Затова моментът на навиването е част от технологията: студената суха вафла вече е крехка.

Другият подход е тестото да се изпече направо във форма за кух съд. Между външната форма и вътрешния оформящ елемент остава място за стените. Когато печенето приключи, частите се разтварят и чашката се изважда. Именно лесното изваждане, без чупене на крехкия продукт, е важна задача в ранните патенти.

Ако сравниш навита фунийка и вафлена чашка с плоско дъно, виждаш две решения на една нужда. Едната е съставена от оформен лист, другата получава обема си в калъп. Общата идея е храната да има ядлива опора, която можеш да държиш.

Преди и след изложението от 1904 г.

Агнес Маршал публикува през 1888 г. рецепта за корнети с крем и допуска пълненето им с ледени десерти. През 1903 г. Итало Маркиони получава американски патент за апарат за чашки за сладолед. Това са документирани предшественици на прочутото изложение в Сейнт Луис.

Изложението от 1904 г. помага на фунийката да стане популярна в Съединените щати. Най-известният разказ свързва Ернест Хамви с навиване на вафла за съседен продавач. Съществуват обаче и други претенции. Няма сигурно установен единствен човек, който там пръв съчетава сладолед и навит вафлен съд.

Фунийката променя начина на ядене повече, отколкото състава на сладоледа. Десертът става лесен спътник на разходката, а сервирането и последната хапка се събират в един предмет. Рецептата, производствената форма и масовото разпространение имат различни участници в тази промяна.

Източници и още за четене

Хората зад идеята

Продължи с книгата

В „100 изобретения“ фунийката е сред историите, които показват защо един прост предмет понякога няма проста история на авторството.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.