Хората зад идеите
Абе Дюмар
Абе Дюмар свързва името си с вафлената фунийка и с нейното повторяемо производство. Семейната история на машината с четири плочи показва как една порция може да стане продължителен занаят.

Докато една вафла се навива, три се пекат
Една вафла се навива, докато други три се пекат. Така семейството на Абе Дюмар описва предимството на неговата машина с четири вафлени плочи. Въпросът вече е как следващата порция да бъде готова, без човекът да чака между отделните действия.
Дюмар е преселник от Дамаск. Семейният разказ поставя началото на неговата работа с фунийките на изложението в Сейнт Луис през 1904 г. Там той е пътуващ продавач на преспапиета и забелязва възможност да съчетае вафла със сладолед. Тази версия е една от няколко: други разкази отдават първото навиване на Ернест Хамви или на различни продавачи.
Общата следа е по-сигурна от първенството. На изложението навитата вафлена фунийка получава голяма популярност. Преди него вече има печатни рецепти за ядливи корнети и патент за чашки. Дюмар продължава историята чрез производство и търговия, които могат да се повтарят ден след ден.
Според семейната история през 1905 г. той развива машината с четири плочи и започва поредица от сладоледени щандове. Уредът разпределя работата във времето. Докато една тънка вафла е готова за оформяне, останалите още се пекат. След всяко навиване може да се поеме следващата обвивка. Семейството описва щандове от Кони Айлънд до Джаксънвил във Флорида. Работният процес трябва да може да бъде пренесен и повторен на различни места, където се продава същият десерт.
Това е решение за ръката и за ритъма на работа. Плочите приготвят вафлите, но човекът все още оформя конуса. Машината увеличава възможностите на този занаят, без да премахва решаващото движение между печенето и готовия съд.
Формата остава в семейството
Един запазен предмет показва как се извършва оформянето. В Националния музей на американската история има дървен конус от семейството Дюмар. С върха му се повдига тънката вафла от плочата, след което тя се увива около него. Дървеният калъп задава формата, която после ще държи сладоледа.
Конкретният музеен предмет е от 1970-те години и е дарен през 1993 г. Той е по-късна следа от продължителната работа на семейството. Началната история от изложението може да остане спорна, но инструментът показва ясна практическа задача: всеки следващ конус да получава необходимата форма.
През 1907 г. Дюмар и брат му Джордж развиват щанд в Норфолк. По-късно Джордж поема основната работа там и разширява продажбите на фунийки. В семейното предприятие идеята продължава чрез различни хора и поколения, а не само чрез името на един създател.
През 1930-те бизнесът получава ново място в града. Машината и ръчното навиване остават свързани със семейния начин на работа. Когато инструментите са предадени на музей, те запазват именно този процес — нагряване, оформяне и повторение.
Приносът на Дюмар може да се види в разпределението на няколко едновременни действия. Една фунийка е лесна за показване; много последователни порции изискват подредена работа. Четирите плочи и ръчният калъп свързват красивата проста форма с възможността тя да бъде изработвана непрекъснато.
Така вафленият конус получава живот отвъд първоначалната история. Той става предмет, който се прави отново, държи се в ръка и се изяжда заедно с пълнежа. Семейните инструменти запазват работата, която стои между тези обикновени действия.
Фунийката съчетава рецептата, формата и начина на производство. Как различните ранни решения се срещат в този малък ядлив съд?
Виж въпроса зад сладоледената фунийка →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата


