Хората зад идеите

Ернест Хамви

Ернест Хамви присъства в спорните разкази за фунийката от 1904 г. Негов патент от 1929 г. оставя отделна, точно датирана следа за работата му върху познатия сладоледен съд.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права
Художествена илюстрация на Ернест Хамви
Художествена илюстрация на Ернест Хамви

След изложението остава и чертеж

На 15 октомври 1929 г. Ернест Хамви получава американски патент за орнаментален дизайн на сладоледена фунийка. Документът съдържа страничен изглед и изглед отгоре. Това е точна следа за негова работа върху предмета, четвърт век след изложението, с което името му най-често се свързва.

В патента Хамви се представя като американски гражданин, живеещ в Сейнт Луис, щата Мисури. Заявката е подадена през август същата година. Нейният предмет е показаният външен дизайн. Документът не заявява изобретяване на всяка ядлива фунийка и не установява кой пръв е навил вафла за сладолед.

Тази разлика има значение за неговата история. Хамви е сирийски търговец, свързан с изложението в Сейнт Луис през 1904 г. В една широко разпространена версия той продава тънки сладки вафли близо до продавач на сладолед. Когато съседът остава без съдове, Хамви навива вафла и предлага нов начин за поднасяне.

Версиите обаче не дават едно и също действие на едни и същи хора. Музейният разказ включва Абе Дюмар като човека, предложил съчетанието. Библиотеката на Конгреса изброява и други претенденти. Изложението е сигурно свързано с популярността на навитата вафлена фунийка в Америка; единствен създател на първия пример не е установен.

Една форма получава продължение

Преди 1904 г. вече има други решения. Агнес Маршал публикува корнети с крем през 1888 г. Итало Маркиони патентова калъп за ядливи чашки през 1903 г. Фунийката на изложението влиза в история, която вече познава изядения заедно с десерта съд.

Силата на вафления конус е в съчетаването на две употреби. Тънката вафла вече е храна; когато бъде оформена, тя може да държи друга храна. Човек получава и пълнежа, и обвивката в един предмет. Това обяснява защо решението е лесно за запомняне и защо толкова разкази се събират около него.

За Хамви работата продължава и след прочутото изложение. Патентът от 1929 г. показва внимание към външната форма на вече познатия продукт. Страничният изглед и горният отвор фиксират точно какво той предлага в тази заявка. Историята му има не само популярно начало, а и собствен документ за по-късно развитие.

Тази следа запазва конкретен принос, без да решава стария спор. Вафлата, сладоледът и начинът на оформяне се срещат в успешен предмет. След първото съчетаване идват производители и промени, които му дават продължителен живот.

Как ядливите корнети, чашки и навити вафли се превръщат в една толкова позната форма? Въпросът за сладоледената фунийка започва с повече от един разказ.

Виж въпроса зад сладоледената фунийка →

Източници за историята

Цялата история е в книгата

В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.