Хората зад идеите
Ернест Хамви
Ернест Хамви присъства в спорните разкази за фунийката от 1904 г. Негов патент от 1929 г. оставя отделна, точно датирана следа за работата му върху познатия сладоледен съд.

След изложението остава и чертеж
На 15 октомври 1929 г. Ернест Хамви получава американски патент за орнаментален дизайн на сладоледена фунийка. Документът съдържа страничен изглед и изглед отгоре. Това е точна следа за негова работа върху предмета, четвърт век след изложението, с което името му най-често се свързва.
В патента Хамви се представя като американски гражданин, живеещ в Сейнт Луис, щата Мисури. Заявката е подадена през август същата година. Нейният предмет е показаният външен дизайн. Документът не заявява изобретяване на всяка ядлива фунийка и не установява кой пръв е навил вафла за сладолед.
Тази разлика има значение за неговата история. Хамви е сирийски търговец, свързан с изложението в Сейнт Луис през 1904 г. В една широко разпространена версия той продава тънки сладки вафли близо до продавач на сладолед. Когато съседът остава без съдове, Хамви навива вафла и предлага нов начин за поднасяне.
Версиите обаче не дават едно и също действие на едни и същи хора. Музейният разказ включва Абе Дюмар като човека, предложил съчетанието. Библиотеката на Конгреса изброява и други претенденти. Изложението е сигурно свързано с популярността на навитата вафлена фунийка в Америка; единствен създател на първия пример не е установен.
Една форма получава продължение
Преди 1904 г. вече има други решения. Агнес Маршал публикува корнети с крем през 1888 г. Итало Маркиони патентова калъп за ядливи чашки през 1903 г. Фунийката на изложението влиза в история, която вече познава изядения заедно с десерта съд.
Силата на вафления конус е в съчетаването на две употреби. Тънката вафла вече е храна; когато бъде оформена, тя може да държи друга храна. Човек получава и пълнежа, и обвивката в един предмет. Това обяснява защо решението е лесно за запомняне и защо толкова разкази се събират около него.
За Хамви работата продължава и след прочутото изложение. Патентът от 1929 г. показва внимание към външната форма на вече познатия продукт. Страничният изглед и горният отвор фиксират точно какво той предлага в тази заявка. Историята му има не само популярно начало, а и собствен документ за по-късно развитие.
Тази следа запазва конкретен принос, без да решава стария спор. Вафлата, сладоледът и начинът на оформяне се срещат в успешен предмет. След първото съчетаване идват производители и промени, които му дават продължителен живот.
Как ядливите корнети, чашки и навити вафли се превръщат в една толкова позната форма? Въпросът за сладоледената фунийка започва с повече от един разказ.
Виж въпроса зад сладоледената фунийка →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата


