Хората зад идеите
Итало Маркиони
Итало Маркиони патентова устройство за ядливи чашки през 1903 г. Решението му е в разтварянето на калъпа, така че тънката изпечена форма да може да бъде извадена, без да се счупи.

Чашката трябва да излезе от калъпа
Ядливата чашка може да бъде добре оформена и въпреки това да се счупи, преди някой да я напълни. За Итало Маркиони трудността е в изваждането. Той продава сладолед в Ню Йорк и разработва калъп, който се отваря около крехкото изделие, вместо да го задържа вътре.
На 22 септември 1903 г. Маркиони подава американска патентна заявка. На 15 декември получава патент US746971, озаглавен просто „Калъп“. В описанието говори за чашки за сладолед и подобни изделия от специално приготвена смес. Важното за него е те да могат да се извличат лесно, без повреда.
Устройството се състои от няколко свързани блока. В показания вариант има централен блок, два странични и капак. Страничните части и капакът са прикрепени с шарнири. Когато се затворят, те образуват кухините, в които ще се оформят чашките.
Формите за вътрешността влизат отгоре и изтласкват сместа по стените. Между съседните блокове се оформят външните повърхности. След изпичането частите се разтварят и готовото изделие може да бъде освободено. Начинът на отваряне е толкова важен, колкото и самата кухина. Документът допуска в едно устройство да има няколко форми, еднакви или различни. Вътрешните оформящи части могат да бъдат закрепени към капака, но Маркиони разглежда и вариант, при който се поставят отделно на ръка.
Маркиони отделя внимание на по-сложни детайли: дръжки и малки отвори в тях. Две съответстващи издатини се срещат в затворения калъп и оформят отвора. При разтварянето те се разделят. Крехката дръжка не трябва да бъде издърпвана насила през неподвижна форма.
Решението между две движения
Калъпът има и механизъм за едновременно заключване на страничните блокове. Дръжките позволяват частите да се управляват, а затварянето ги държи в необходимото положение. Патентът описва цяла поредица: затваряне, поставяне на сместа, притискане с вътрешните форми и освобождаване на готовите чашки.
Това е изобретение, насочено към повторението. Една сполучлива обвивка още не е достатъчна за продавач, който трябва да приготви много порции. Формата трябва да може да бъде направена отново и да напуска калъпа цяла. Маркиони работи върху границата между печенето и практическата употреба.
Неговият документ е издаден преди изложението в Сейнт Луис през 1904 г., където вафлените фунийки получават голяма популярност. Но патентът показва оформени чашки, включително с дръжки, а не навиването на плоска вафла в конус. Двете решения могат да държат сладолед, без да имат една и съща история.
По-ранни ядливи корнети присъстват и в кулинарните книги на Агнес Маршал. Маркиони влиза в това развитие със свое техническо решение. Патентът му установява устройството и датата, а не универсално първенство за всяко възможно съдче от тесто.
След това неговите продажби продължават. Музейното описание на историята на фунийката посочва дълга работа с колички за сладолед в Ню Йорк. Малката чашка е част от този занаят и търговия: трябва да бъде направена, извадена, напълнена и предадена на клиента.
В приноса на Маркиони най-ясно се вижда едно променено движение. Частите на калъпа се отдръпват от готовата обвивка. Така тънката форма получава шанс да остане цяла, преди да изпълни задачата си като ядлив съд.
Чашка от калъп и вафла, навита на конус, решават сродна задача по различен начин. Кой от тези пътища ни отвежда до познатата сладоледена фунийка?
Виж въпроса зад сладоледената фунийка →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата


