Назад към съдържанието

История № 04

Неща, които мислиш, че никой не е измислил

Ципът

Ципът съединява два ръба с едно движение, като плъзгачът подрежда малки зъбци един в друг. Познатата закопчалка е резултат от последователни подобрения, особено работата на Гидеон Сундбек.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права
Гидеон Сундбек придвижва плъзгач между две текстилни ленти с метални зъбчета — механизмът, който прави ципа надеждна закопчалка.
Движението на плъзгача събира отделните зъбчета в непрекъсната връзка — основата на усъвършенствания от Сундбек цип.

Много закопчавания с едно движение

Копчето събира дрехата в отделна точка. Ципът съединява цяла линия: джоб, отвор на чанта или предница на яке. По двата ръба има редици от малки елементи, закрепени към гъвкави ленти. Плъзгачът ги води по точно определен път и ги свързва последователно.

Затова можеш да затвориш дълъг отвор с едно издърпване на езичето. Не закопчаваш всеки зъбец поотделно с пръсти. Формата на плъзгача върши тази работа вместо теб, а лентите позволяват затворената линия да следва извивките на вещта.

Как зъбците се държат заедно

В патентованата конструкция на Сундбек всеки елемент има издатина и вдлъбнатина. Те се наместват със съседните елементи от другия ред. Плъзгачът има разклонен канал: в едната посока събира редиците, а в обратната ги разделя. Нужна е точност едновременно във формата и в разстоянието между зъбците.

Погледни бавно затварящ се цип на несесер. Пред плъзгача виждаш две отделни редици; зад него остава една свързана линия. Механизмът съчетава здраво зацепване по затворената част с лесно разделяне на определеното място. Ако чуждо парче плат попадне в канала, движението може да бъде възпрепятствано: геометрията има значение.

Не започва от един-единствен патент

Преди познатия цип има други опити за непрекъснато закопчаване. National Inventors Hall of Fame посочва патент на Елиас Хоу от 1851 г. и по-късната закопчалка за обувки на Уиткомб Джъдсън. Тези предшественици са важни, но не бива автоматично да ги отъждествяваме със съвременния механизъм.

Сундбек подобрява надеждността чрез по-дребни, гъсто разположени взаимно зацепващи се елементи. Неговият американски патент №1219881 е заявен през 1914 г. и издаден на 20 март 1917 г. Той разработва и производствени машини: работещ образец не е достатъчен, когато милиони еднакви части трябва да пасват.

От механизъм към навик

Употребата се разширява в облекло, обувки и калъфи. През 1920-те B. F. Goodrich популяризира названието zipper чрез свои ботуши. Така механизмът получава запомнящо се търговско име и нова видимост сред купувачите.

Ежедневната промяна е в бързия достъп: отваряме чанта, затваряме джоб, прибираме вещ. Ципът не премахва всички други закопчалки. Той добавя удобен избор там, където дълъг гъвкав отвор трябва многократно да се съединява и разделя.

Източници и още за четене

Хората зад идеята

Продължи с книгата

В „100 изобретения“ ципът показва как едно подобрение на формата може да промени жест, който повтаряме всеки ден.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.