История № 04
Неща, които мислиш, че никой не е измислил
Ципът
Ципът съединява два ръба с едно движение, като плъзгачът подрежда малки зъбци един в друг. Познатата закопчалка е резултат от последователни подобрения, особено работата на Гидеон Сундбек.

Много закопчавания с едно движение
Копчето събира дрехата в отделна точка. Ципът съединява цяла линия: джоб, отвор на чанта или предница на яке. По двата ръба има редици от малки елементи, закрепени към гъвкави ленти. Плъзгачът ги води по точно определен път и ги свързва последователно.
Затова можеш да затвориш дълъг отвор с едно издърпване на езичето. Не закопчаваш всеки зъбец поотделно с пръсти. Формата на плъзгача върши тази работа вместо теб, а лентите позволяват затворената линия да следва извивките на вещта.
Как зъбците се държат заедно
В патентованата конструкция на Сундбек всеки елемент има издатина и вдлъбнатина. Те се наместват със съседните елементи от другия ред. Плъзгачът има разклонен канал: в едната посока събира редиците, а в обратната ги разделя. Нужна е точност едновременно във формата и в разстоянието между зъбците.
Погледни бавно затварящ се цип на несесер. Пред плъзгача виждаш две отделни редици; зад него остава една свързана линия. Механизмът съчетава здраво зацепване по затворената част с лесно разделяне на определеното място. Ако чуждо парче плат попадне в канала, движението може да бъде възпрепятствано: геометрията има значение.
Не започва от един-единствен патент
Преди познатия цип има други опити за непрекъснато закопчаване. National Inventors Hall of Fame посочва патент на Елиас Хоу от 1851 г. и по-късната закопчалка за обувки на Уиткомб Джъдсън. Тези предшественици са важни, но не бива автоматично да ги отъждествяваме със съвременния механизъм.
Сундбек подобрява надеждността чрез по-дребни, гъсто разположени взаимно зацепващи се елементи. Неговият американски патент №1219881 е заявен през 1914 г. и издаден на 20 март 1917 г. Той разработва и производствени машини: работещ образец не е достатъчен, когато милиони еднакви части трябва да пасват.
От механизъм към навик
Употребата се разширява в облекло, обувки и калъфи. През 1920-те B. F. Goodrich популяризира названието zipper чрез свои ботуши. Така механизмът получава запомнящо се търговско име и нова видимост сред купувачите.
Ежедневната промяна е в бързия достъп: отваряме чанта, затваряме джоб, прибираме вещ. Ципът не премахва всички други закопчалки. Той добавя удобен избор там, където дълъг гъвкав отвор трябва многократно да се съединява и разделя.
Източници и още за четене
Хората зад идеята

Уиткомб Джъдсън
Уиткомб Джъдсън търси начин да затвори поредица от закопчалки с едно движение. Ранният му механизъм показва идея, която още трябва да стане достатъчно надеждна за всекидневна употреба.
Прочети историята
Гидеон Сундбек
Гидеон Сундбек превръща ранната плъзгаща закопчалка в практична система. Промяната засяга едновременно геометрията на елементите и начина, по който могат да се произвеждат.
Прочети историятаПродължи с книгата
В „100 изобретения“ ципът показва как едно подобрение на формата може да промени жест, който повтаряме всеки ден.
Научи за излизането на книгата