История № 11
Случайни открития (грешки, станали злато)
Пеницилинът
Пеницилинът превръща някои опасни бактериални инфекции в лечими заболявания. Откриването му от Александър Флеминг е началото; пречистването, клиничната работа и производството изискват голям екип.

Лекарство с определена мишена
Пеницилинът е антибиотик: вещество, което може да унищожава чувствителни към него бактерии. Той не лекува всички инфекции и не действа срещу вирусите, причиняващи настинки и грип. Това разграничение е съществено за разбирането на изобретението, а не подробност към историята му.
Действието е свързано с изграждането на бактериалната клетъчна стена. Когато чувствителни бактерии растат и се размножават, лекарството нарушава този процес. Представи си защитна мрежа, чиито връзки не могат да бъдат довършени: обвивката губи здравина. Това е опростен образ на биохимична мишена, не механично пробиване с игла.
Наблюдението не е готовото лечение
През 1928 г. в лондонската болница „Сейнт Мери“ Александър Флеминг забелязва, че плесен потиска бактериалния растеж в култура. Той изследва явлението и го описва. Но между активност в лабораторен съд и надеждно лекарство има няколко различни задачи: извличане, пречистване, изпитване и осигуряване на достатъчно количество.
В Оксфорд екипът на Хауърд Флори и Ърнст Чейн развива пеницилина като лечение. Норман Хийтли има важна роля в извличането и производствените методи, а Едуард Ейбрахам — в пречистването. Работят и множество други изследователи и лабораторни служители. Затова история, която спира при забелязаната плесен, пропуска голяма част от постижението.
Необходимото количество променя всичко
Клиничната работа през 1941 г. показва и обещанието, и недостига на пеницилин. Следва съвместен производствен труд във Великобритания и САЩ. Изследователи и компании подобряват отглеждането на плесента, добива и мащаба на ферментацията, така че лечението да излезе извън ограничените лабораторни наличности.
Това е полезна разлика между откритие и внедряване. Дори действащо вещество не променя ежедневната медицина, ако може да бъде произведено само в съвсем малко количество. През 1945 г. Флеминг, Чейн и Флори споделят Нобеловата награда; зад трите имена стои по-дълга верига на сътрудничество.
Голяма промяна с реални граници
Пеницилинът и последвалите антибиотици значително намаляват смъртността от много бактериални инфекции. Лечението на инфектирани рани и други заболявания получава възможности, които по-рано са били силно ограничени. Това променя както болничната практика, така и преживяването на обикновеното боледуване.
Ефектът зависи от причинителя и чувствителността му. Съществуват устойчиви бактерии, странични реакции и алергии; липсата на бактериална стена в човешките клетки не означава пълна безвредност. Историческата сила на пеницилина е именно в целенасоченото действие, използвано при подходящото заболяване.
Източници и още за четене
Хората зад идеята

Александър Флеминг
Александър Флеминг проследява действие, което случайно замърсяване прави видимо. Неговата публикация дава на други изследователи резултат, който може да бъде проверяван и развиван.
Прочети историята
Хауърд Флори
Хауърд Флори организира работата, която превръща пеницилина в изпитвано лечение. Недостигът при ранните пациенти показва защо лабораторният успех изисква производство, измерване и клиничен екип.
Прочети историята
Ърнст Чейн
Ърнст Чейн приема нестабилността на пеницилина като биохимичен проблем за решаване. Неговата работа по извличането се включва в общо усилие, което трябва да свърже химията с медицината.
Прочети историятаПродължи с книгата
В „100 изобретения“ пеницилинът е история за наблюдателност, но и за хората, превърнали наблюдението в достъпно лечение.
Научи за излизането на книгата