Назад към съдържанието

История № 11

Случайни открития (грешки, станали злато)

Пеницилинът

Пеницилинът превръща някои опасни бактериални инфекции в лечими заболявания. Откриването му от Александър Флеминг е началото; пречистването, клиничната работа и производството изискват голям екип.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права

Изображения и права

Александър Флеминг оглежда стъклена паничка към прозореца — чистият участък около плесента насочва към действието на пеницилина.
Чистият участък около плесента е началното наблюдение на Флеминг, след което екипи развиват пеницилина в произвеждано лекарство.

Лекарство с определена мишена

Пеницилинът е антибиотик: вещество, което може да унищожава чувствителни към него бактерии. Той не лекува всички инфекции и не действа срещу вирусите, причиняващи настинки и грип. Това разграничение е съществено за разбирането на изобретението, а не подробност към историята му.

Действието е свързано с изграждането на бактериалната клетъчна стена. Когато чувствителни бактерии растат и се размножават, лекарството нарушава този процес. Представи си защитна мрежа, чиито връзки не могат да бъдат довършени: обвивката губи здравина. Това е опростен образ на биохимична мишена, не механично пробиване с игла.

Наблюдението не е готовото лечение

През 1928 г. в лондонската болница „Сейнт Мери“ Александър Флеминг забелязва, че плесен потиска бактериалния растеж в култура. Той изследва явлението и го описва. Но между активност в лабораторен съд и надеждно лекарство има няколко различни задачи: извличане, пречистване, изпитване и осигуряване на достатъчно количество.

В Оксфорд екипът на Хауърд Флори и Ърнст Чейн развива пеницилина като лечение. Норман Хийтли има важна роля в извличането и производствените методи, а Едуард Ейбрахам — в пречистването. Работят и множество други изследователи и лабораторни служители. Затова история, която спира при забелязаната плесен, пропуска голяма част от постижението.

Необходимото количество променя всичко

Клиничната работа през 1941 г. показва и обещанието, и недостига на пеницилин. Следва съвместен производствен труд във Великобритания и САЩ. Изследователи и компании подобряват отглеждането на плесента, добива и мащаба на ферментацията, така че лечението да излезе извън ограничените лабораторни наличности.

Това е полезна разлика между откритие и внедряване. Дори действащо вещество не променя ежедневната медицина, ако може да бъде произведено само в съвсем малко количество. През 1945 г. Флеминг, Чейн и Флори споделят Нобеловата награда; зад трите имена стои по-дълга верига на сътрудничество.

Голяма промяна с реални граници

Пеницилинът и последвалите антибиотици значително намаляват смъртността от много бактериални инфекции. Лечението на инфектирани рани и други заболявания получава възможности, които по-рано са били силно ограничени. Това променя както болничната практика, така и преживяването на обикновеното боледуване.

Ефектът зависи от причинителя и чувствителността му. Съществуват устойчиви бактерии, странични реакции и алергии; липсата на бактериална стена в човешките клетки не означава пълна безвредност. Историческата сила на пеницилина е именно в целенасоченото действие, използвано при подходящото заболяване.

Източници и още за четене

Хората зад идеята

Продължи с книгата

В „100 изобретения“ пеницилинът е история за наблюдателност, но и за хората, превърнали наблюдението в достъпно лечение.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.