Назад към съдържанието

История № 69

Храна с история

Хладилникът

Хладилникът премества топлината от храната към стаята. Познатият уред е резултат от много разработки; патентът на Айнщайн и Силард е любопитен отделен клон, а не начало на всички хладилници.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права

Изображения и права

Алберт Айнщайн държи вестник и спира молива над схема с тръби, до стар хладилник — сцената въвежда отделния клон на охлаждането, разработван съвместно с Лео Силард.
Скицата до хладилника насочва към съвместната работа на Айнщайн и Силард по алтернативни системи за охлаждане, различни от обичайния домашен компресорен уред.

Топлото зад студения шкаф

Хладилникът не създава някакво вещество, наречено студ. Той отнема топлина от затвореното пространство и я отдава навън. Затова част от външните му повърхности може да е топла, докато храната вътре се охлажда. Изолацията забавя връщането на топлината от стаята.

Ниската температура забавя размножаването на много микроорганизми и помага храната да се запази по-дълго. Тя не прави продукта вечен или стерилен. Охлаждането е начин да спечелим време, а не да премахнем нуждата от правилно съхранение.

Една течност обикаля отново и отново

В обичайния компресорен хладилник специален хладилен агент циркулира в затворен кръг. В изпарителя при ниско налягане той се изпарява и поглъща топлина от вътрешността. Познато сравнение е охлаждането на мократа кожа при изпаряване на водата.

Компресорът сгъстява парите и повишава налягането и температурата им. После в кондензатора те отдават топлина към помещението и отново се втечняват. Преминаването през тесен разширителен елемент понижава налягането и подготвя следващото изпаряване.

Термостатът следи температурата и управлява охлаждането. Ако вратата остане отворена, в шкафа постъпва още топлина и системата има повече работа. Уредът може да охлажда вътрешността само докато изнася топлината някъде другаде; електричеството захранва този пренос.

От компресорния цикъл до опитите на двама физици

Още през 1834 г. Джейкъб Пъркинс патентова система с компресиране и повторно втечняване на хладилен агент. Инженерът Джон Хейг изработва устройството. То демонстрира непрекъснат затворен цикъл, но промишленото разпространение идва с работата на следващи разработчици. След 1900 г. малките електромотори подпомагат преминаването от големи инсталации към домашни уреди.

През 1930 г. Алберт Айнщайн и Лео Силард получават американски патент за друга хладилна система. При нея нагряване и абсорбция участват в циркулацията на работните вещества. Разработката е отделен клон в историята на охлаждането; обичайният домашен хладилник използва механичен компресор.

Вечерята вече може да почака

Домашният хладилник позволява част от покупките и приготвената храна да се запазят за следващи хранения. Това променя планирането: не всяка порция трябва да бъде изядена веднага, а необходимото може да се държи наблизо.

Храната изстива, защото топлината ѝ напуска шкафа. Зад този тих ежедневен резултат има едновременно физика, добро уплътнение и машина, която многократно повтаря един и същ цикъл.

Източници и още за четене

Хората зад идеята

Продължи с книгата

В „100 изобретения“ необичайният патент на Айнщайн и Силард отваря историята на уред, който рядко забелязваме, докато работи.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.