Назад към съдържанието

История № 73

Неща, които виждаш всеки ден, но не забелязваш

Канализацията

Канализацията отвежда използваната вода по обща мрежа, вместо да я оставя край домовете. Историята на лондонските колектори показва защо отвеждането и пречистването са различни задачи.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права

Изображения и права

Джоузеф Базалджет чертае концентрични окръжности с пергел до модел на тухлен канал — планирането на капацитета е решаващо за общата канализационна мрежа на Лондон.
Окръжностите и моделът насочват към капацитета на каналите: отделните участъци трябва да бъдат оразмерени така, че да работят като една обща мрежа.

Къде отива водата след мивката

Когато водата изчезне в канала, работата тепърва започва. Канализацията събира отпадъчните води от много сгради и ги насочва по общ маршрут. Така всяко домакинство не трябва самостоятелно да решава къде да изхвърля съдържанието на мивката и тоалетната си.

Малките тръби се вливат в по-големи канали, подобно на притоци на река. Наклонът позволява движение под действие на тежестта; когато височините не стигат, помпени станции повдигат водата. Ако една улица е ниско разположена, не можем просто да наредим на потока да се изкачи към следващия квартал.

Лондон пренарежда подземния си град

През XIX век отпадъците на растящия Лондон замърсяват Темза. Горещото лято на 1858 г., запомнено като Голямата смрад, ускорява решението за нова система. Инженерът Джоузеф Базалджет ръководи проекта като главен инженер на Metropolitan Board of Works.

Неговите прихващащи колектори събират потоците от съществуващите канали и ги насочват надолу по течението, извън гъсто населения център. Към тунелите се добавят помпени станции. Това е координирана мрежа от съоръжения, изградена от много проектанти и работници, а не една тръба, измислена в един ден.

Базалджет не изобретява всички предишни форми на канализация. Приносът му е мащабното преустройство на конкретен град. Историята е особено показателна, защото каналите трябва да работят заедно: добре направен участък не решава проблема, ако следващият няма достатъчен капацитет или отвежда водата на неподходящо място.

Да преместиш отпадъка не значи да го премахнеш

Ранният лондонски проект отдалечава замърсяването от центъра. Съвременната пречиствателна станция добавя друга задача: да отстрани замърсителите, преди водата да бъде върната в околната среда. Канализацията и пречистването са свързани, но не са взаимозаменяеми думи.

При първичното пречистване решетки и утаяване отделят част от твърдите вещества. Следващ етап може да използва микроорганизми, които разграждат органичната материя. Например при активната утайка въздухът и богатата на микроорганизми смес се срещат с отпадъчната вода. После излишната утайка отново трябва да се отдели.

Удобството е общо

Работещата мрежа позволява гъсто населени квартали да отвеждат отпадъчните си води организирано и подпомага защитата на водоизточниците от замърсяване. За обитателя резултатът е обикновен: използва банята, без да организира ежедневно извозване. Зад това удобство стоят непрекъсната поддръжка, общо финансиране и отговорност към хората надолу по течението.

Източници и още за четене

Човекът зад идеята

Продължи с книгата

Книгата „100 изобретения“ проследява и такива почти невидими промени: решенията под улиците, които правят живота над тях възможен.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.