Назад към съдържанието

История № 83

Играчки и забавления, променили света

Киното

Киното превръща поредица от отделни изображения в преживяване на движение. За появата му са нужни камера, надеждно придвижване на лентата, прожекция и публика, готова да гледа заедно.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права
Луи Люмиер върти манивелата на прожекционен апарат и наблюдава влак на екран — въображаем частен тест показва как последователните кадри се превръщат в движение.
Манивелата, лентата и прожектираният влак показват механичната страна на киното; сцената е въображаем тест, а не прочутата парижка премиера от 1895 г.

Движението е между кадрите

Един кадър показва неподвижен миг: например крак, вдигнат над стъпало. Следващият го показва малко по-нататък. Когато изображенията се сменят достатъчно бързо и подредено, възприемаме продължително действие. Камерата може да съхрани преминаване по улицата, а прожекторът да го покаже отново пред хора, които никога не са били там.

При ранното лентово кино има механична трудност. Лентата трябва да спира за всяко заснемане, после бързо да се премести към следващия кадър. При прожекция затвор прекъсва светлината по време на придвижването. Иначе на екрана би се виждала размазана ивица вместо ясно изображение.

Апаратът, който събира три задачи

Синематографът на братята Огюст и Луи Люмиер е патентован през февруари 1895 г. Той съчетава камера, устройство за копиране на филма и прожектор. Луи разработва механизъм, който захваща отворите на лентата и я придвижва на стъпки. Инженерът Жул Карпантие усъвършенства и произвежда апарата.

На 28 декември 1895 г. в парижкия „Гран кафе“ се провежда известната платена прожекция с десет кратки филма. Тя показва убедително възможността киното да бъде публично развлечение. Но историята не започва от празна стая: преди това има индивидуални зрителни апарати като кинетоскопа на компанията на Едисон, както и други прожекционни опити.

Една дата не означава един изобретател

Парижката вечер не е първата платена прожекция на движещи се фотографии изобщо. Специализираният разказ на Националния музей на науката и медиите посочва по-ранна прожекция на семейство Лейтам в Ню Йорк през май 1895 г. Различните претенции зависят и от това дали се броят индивидуалното гледане, публичната демонстрация или редовните платени сеанси.

Успехът на Люмиер е в работещото съчетание и разпространението му. Операторите снимат различни места и показват филми на нови публики. Всекидневни действия се превръщат в зрелище: хора излизат от фабрика, деца се хранят, улици оживяват. Краткият запис прави далечното видимо.

Ново място за общи истории

Ранните филми често се гледат с музика, обяснения и реакции от залата. „Нямо кино“ не означава непременно тиха прожекция. Постепенно към заснетите случки се добавят по-дълги разкази, специални киносалони и организирано производство.

Така киното променя свободното време: много непознати могат да следят една история едновременно. То носи образи на далечни места, създава общи герои и позволява едно изпълнение да бъде видяно многократно. Техническата последователност от кадри се превръща в нов начин да разказваме.

Източници и още за четене

Хората зад идеята

Продължи с книгата

Историята в „100 изобретения“ продължава от механизма зад екрана към хората, които превръщат движещия се образ в общо преживяване.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.