Назад към съдържанието

История № 95

Изобретения, които тепърва ще променят твоя живот

Космическият асансьор

Космическият асансьор е инженерна концепция за многократно използваем път до орбита по опънат кабел. Принципът може да се изчислява; превръщането му в надеждна транспортна система остава отделна задача.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права
Константин Циолковски продължава нагоре чертеж на Айфеловата кула върху втори лист — въображаемата кула до орбита е предшественик на по-късната концепция за космически асансьор.
Линията над кулата представя идеята на Циолковски от 1895 г.; тази конструкция под натиск е предшественик, различен от по-късната система с опънат кабел и противотежест.

Път вместо ново изстрелване

При ракетния полет товарът се ускорява заедно със системата, която го издига. Космическият асансьор предлага друга организация: дълга инфраструктура остава на място, а по нея се движат катерачи с товари. Идеята е един и същ път да служи многократно.

Това още не е транспортна услуга, за която можем да купим билет. В инженерните изследвания се разглеждат форма на кабела, разположение, материали и захранване. Доказаната възможност да изчислиш конструкция е различна от възможността да я произведеш и поддържаш.

Защо кабелът трябва да продължи нагоре

Представяната земна система се върти заедно с планетата. Кабелът свързва екваториалната област с геостационарната височина и продължава отвъд нея. Външната част и противотежестта помагат да се поддържа опън. Това не е въже, което просто виси от произволен спътник.

Полезно сравнение е завъртяна връв с тежест: движението я държи опъната. При космическия проект обаче опънът се променя по дължината и трябва да се изчислява. Катерачът би получавал енергия за изкачване; липсата на собствена ракета не означава пътуване без енергия.

Три различни стъпки в една дълга история

През 1895 г. Константин Циолковски описва огромна кула до височината на неподвижна спрямо Земята орбита. Това е предшественик на идеята, но кулата стои под натиск от собствената си тежест.

През 1960 г. Юрий Арцутанов публикува вариант с кабел, спускан от геосинхронен спътник, и противотежест, разгръщана навън. Независимо от него Джером Пиърсън развива математически анализ, публикуван през 1975 г. Историческите материали на ISEC разграничават тези архитектури, вместо да ги обявяват за едно и също изобретение.

Какво още трябва да стане възможно

Доклад на NASA от 2005 г. определя материала за кабела като критична технология. Важна е не само здравината, а здравината спрямо масата: кабелът трябва да носи и себе си. Обсъжданите въглеродни нанотръби не са равнозначни на готов кабел с огромна дължина и еднакви свойства навсякъде.

Трябва да работят заедно и останалите части — катерачи, захранване, разгъване и управление на системата. Следователно обещаната промяна във всекидневието е косвена и условна: по-постоянен път за космически товари би могъл да промени достъпа до орбита. Дали такъв път ще бъде построен, безопасен и икономически оправдан, не следва само от красивата идея.

Източници и още за четене

Хората зад идеята

Продължи с книгата

„100 изобретения“ включва космическия асансьор като поглед към границата между изчислима идея и работещо изобретение.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.