Назад към съдържанието

История № 52

Тайни кодове и съобщения

Азбуката на Морз

Морзовият код предава букви чрез кратки и дълги сигнали и точно отмерени паузи. С телеграфа той позволява новината да стигне далеч, без да чака пътуването на писмо.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права
Самюъл Морз натиска телеграфен ключ до регистратор с хартиена лента — кратките и дългите електрически сигнали превръщат съобщението в ритъм, който може да пътува по жица.
Натискането на ключа управлява електрическия сигнал, а регистраторът го записва — част от системата, разработена от Морз и сътрудниците му за бърза връзка от разстояние.

И паузата носи информация

В международния Морз латинското E е една точка, а T е едно тире. Тук точката означава кратък сигнал, а тирето — три пъти по-дълъг. Ако предаваш с лампа, не рисуваш знаците във въздуха: включваш светлината за различно време.

Между частите на една буква има пауза колкото точка, между буквите — три такива единици, а между думите — седем. Без тези промеждутъци поредицата се разпада на двусмислен шум. Три кратки сигнала без буквени паузи дават S; същите сигнали с достатъчно дълги паузи между тях могат да бъдат три отделни E.

Кодът е общо правило, различно от апарата, който го пренася. Електрически импулси по проводник, тонове по радио и светлинни проблясъци могат да носят същия ритъм. Човекът отсреща трябва да разпознава времетраенето, а не да вижда мастило върху хартия.

Зад името стои съвместна работа

Самюъл Морз е централна фигура в разработването и разпространението на една практична телеграфна система през XIX век. Алфред Вейл участва с механични умения, инструменти и финансиране от семейството си. С тях работи и Леонард Гейл. Архивът на Вейл в „Смитсониън“ документира тази обща работа и демонстрацията на усъвършенстван апарат през януари 1838 г.

Изграждането на линията Вашингтон–Балтимор е одобрено през 1843 г.; от следващата година кодови телеграфни съобщения показват практическия потенциал на системата. Това е развитие на апаратура, кодиране и мрежа, а не един миг, в който един човек създава всичко. Международният код, описван днес от Международния съюз по далекосъобщения, е резултат и от последваща стандартизация.

Какво всъщност означава SOS

Познатият сигнал за бедствие е непрекъсната група от три точки, три тирета и три точки. Международното му приемане е през 1906 г. Буквите SOS помагат да запомним ритъма; сигналът не е съкращение на изречението „Спасете душите ни“.

Телеграфията променя стойността на разстоянието за новините. Далечен човек може да получи кратко съобщение, докато информацията още е полезна. По-късно радиотелеграфията дава такава връзка и на корабите. Но кодът сам не осигурява помощ: необходими са изправна техника, слушащ оператор и общи правила за отговор. Общуването става бързо, когато цялата система работи заедно.

Източници и още за четене

Хората зад идеята

Продължи с книгата

Книгата „100 изобретения“ свързва тази промяна с телефона и интернет: различни решения на нуждата някой далеч да ни чуе навреме.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.