История № 71
Неща, които виждаш всеки ден, но не забелязваш
Огледалото
Огледалото връща светлината подредено, така че да виждаме образ. От полирания бронз до стъклените повърхности историята му е дълго усъвършенстване, а не еднократно изобретение.

Образът зависи от гладкостта
Стената и огледалото и двете отразяват светлина. Разликата е в начина. Неравната повърхност я разпръсква в много посоки. Достатъчно гладката запазва подредена връзка между идващите и отразените лъчи, така че очите могат да възприемат образ.
При отражение ъгълът на падащия лъч е равен на ъгъла на отразения, измерени спрямо перпендикуляра към повърхността. Това правило обяснява защо трябва да наклониш малко огледало, за да видиш предмет отстрани. Не е нужно самият предмет да се мести; променяш пътя на светлината към окото.
Не е задължително да има стъкло
Древните огледала могат да бъдат от полиран метал. В колекцията на Metropolitan Museum има гръцки бронзови огледала с капак: едната част носи отразяващата повърхност, а другата я предпазва. Това са предмети с оформена употреба много преди големите огледални стени.
Стъклото само по себе си също отразява част от светлината, както личи по вечерния прозорец. В познатото домашно огледало обаче важна роля има отразяващият слой към стъклото. Гладката основа и защитата на повърхността помагат образът да остане ясен. Различните материали решават различни части от задачата.
Когато размерът става промишлен въпрос
Голямата, равна и ясна повърхност изисква майсторство и производство. През октомври 1665 г. Луи XIV официално създава френската кралска мануфактура за огледално стъкло. Развитието ѝ е свързано с конкуренцията на вече известното венецианско производство.
Историята на Saint-Gobain описва усъвършенстване чрез изливане на стъкло върху метална маса. Това е стъпка в производството на големи стъклени площи, не раждането на отражението или на първото огледало. Занаятчии, материал и организация на работата участват заедно.
Голямата повърхност трябва да бъде равна, а качеството — повторимо. Вълните и неравностите по стъклото изкривяват отражението. Производителят трябва да овладее не само състава на материала, но и оформянето на целия лист.
Да виждаш там, където не гледаш направо
Огледалото помага да проверим собственото си лице, но приложението му не свършва с това. Малък наклон може да направи видимо място, към което няма пряка линия на погледа. Така един и същ принцип става полезен при лична грижа и в оптични приспособления.
Всекидневното удобство е възможността да управляваме гледната точка. Огледалото не създава нова сцена; то пренасочва светлината от съществуващата и ни позволява да я видим от друго място.
Източници и още за четене
Хората зад идеята

Ришар Лукас дьо Неу
Ришар Лукас дьо Неу свързва нормандското стъкларство с кралското производство на огледала. Неговият документиран принос е в издуханото бяло стъкло и организацията, която го изпраща за довършване в Париж.
Прочети историята
Жан-Батист Колбер
Жан-Батист Колбер организира кралско производство, което трябва да съперничи на венецианските огледала. Неговият принос е да събере капитал, привилегии и умения — и да се справи с разстоянието между указа и готовото изделие.
Прочети историятаПродължи с книгата
В „100 изобретения“ огледалото свързва физиката на отражението с историята на майсторство, което някога е било скъп ресурс.
Научи за излизането на книгата