Назад към съдържанието

История № 71

Неща, които виждаш всеки ден, но не забелязваш

Огледалото

Огледалото връща светлината подредено, така че да виждаме образ. От полирания бронз до стъклените повърхности историята му е дълго усъвършенстване, а не еднократно изобретение.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права
Стъклар гребе в лодка край Мурано и притиска увито огледало и инструменти към тялото си — въображаемо отпътуване по легендата за пазените тайни на огледалното стъкло.
Лодката, увитото огледало и инструментите пресъздават легендата за отпътуващ майстор от Мурано — художествен образ на съперничеството за знанията за огледално стъкло.

Образът зависи от гладкостта

Стената и огледалото и двете отразяват светлина. Разликата е в начина. Неравната повърхност я разпръсква в много посоки. Достатъчно гладката запазва подредена връзка между идващите и отразените лъчи, така че очите могат да възприемат образ.

При отражение ъгълът на падащия лъч е равен на ъгъла на отразения, измерени спрямо перпендикуляра към повърхността. Това правило обяснява защо трябва да наклониш малко огледало, за да видиш предмет отстрани. Не е нужно самият предмет да се мести; променяш пътя на светлината към окото.

Не е задължително да има стъкло

Древните огледала могат да бъдат от полиран метал. В колекцията на Metropolitan Museum има гръцки бронзови огледала с капак: едната част носи отразяващата повърхност, а другата я предпазва. Това са предмети с оформена употреба много преди големите огледални стени.

Стъклото само по себе си също отразява част от светлината, както личи по вечерния прозорец. В познатото домашно огледало обаче важна роля има отразяващият слой към стъклото. Гладката основа и защитата на повърхността помагат образът да остане ясен. Различните материали решават различни части от задачата.

Когато размерът става промишлен въпрос

Голямата, равна и ясна повърхност изисква майсторство и производство. През октомври 1665 г. Луи XIV официално създава френската кралска мануфактура за огледално стъкло. Развитието ѝ е свързано с конкуренцията на вече известното венецианско производство.

Историята на Saint-Gobain описва усъвършенстване чрез изливане на стъкло върху метална маса. Това е стъпка в производството на големи стъклени площи, не раждането на отражението или на първото огледало. Занаятчии, материал и организация на работата участват заедно.

Голямата повърхност трябва да бъде равна, а качеството — повторимо. Вълните и неравностите по стъклото изкривяват отражението. Производителят трябва да овладее не само състава на материала, но и оформянето на целия лист.

Да виждаш там, където не гледаш направо

Огледалото помага да проверим собственото си лице, но приложението му не свършва с това. Малък наклон може да направи видимо място, към което няма пряка линия на погледа. Така един и същ принцип става полезен при лична грижа и в оптични приспособления.

Всекидневното удобство е възможността да управляваме гледната точка. Огледалото не създава нова сцена; то пренасочва светлината от съществуващата и ни позволява да я видим от друго място.

Източници и още за четене

Хората зад идеята

Продължи с книгата

В „100 изобретения“ огледалото свързва физиката на отражението с историята на майсторство, което някога е било скъп ресурс.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.