Назад към съдържанието

История № 31

Тялото и оцеляването

Ваксината

Ваксината подготвя имунната система за бъдеща среща с определен причинител на болест. Историята ѝ започва преди Дженър и води до общото усилие за изкореняване на едрата шарка.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права

Изображения и права

Едуард Дженър записва наблюдения до крава и дървено ведро — сцена за връзката между кравешката шарка и развитието на ваксинацията.
Кравата насочва към наблюденията за кравешката шарка, върху които стъпва работата на Дженър, след по-ранни опити на други хора.

Защита, която се учи предварително

При първа среща с причинител на инфекция организмът се нуждае от време, за да изгради насочен отговор. Ваксината създава предварителна среща с разпознаваеми части от причинителя, с отслабена или обезвредена негова форма, а при някои технологии — с инструкции за произвеждане на определен белтък.

След този отговор остават клетки на имунната памет. При следваща среща защитата може да се задейства по-бързо. Аналогията с упражнение е полезна: научаваш се да разпознаваш задача, преди да се наложи да я решиш в опасна обстановка. Но организмът не запомня всички болести наведнъж; отговорът е насочен към определени белези.

Това не е непробиваем щит. Степента и продължителността на защита зависят от ваксината и заболяването. Някои ваксини изискват поредица от дози. Предпазването от тежко боледуване и предотвратяването на всяка инфекция също не са едно и също.

Преди прочутия опит

Още преди ваксинацията съществува вариолация: умишлено въвеждане на материал от едра шарка с надежда за по-леко боледуване и последваща защита. Практиката се среща в различни общества, но носи опасността от самата болест.

През 1774 г. Бенджамин Джести използва кравешка шарка за предпазване на семейството си. През 1796 г. Едуард Дженър провежда известния опит с Джеймс Фипс, като използва материал от кравешка шарка, а после проверява защитата чрез излагане на едра шарка. Работата на Дженър стъпва върху по-ранни наблюдения и опити. Историческото значение на процедурата не я превръща в приемлив образец за експеримент върху дете днес.

От отделния човек до цяла общност

Ваксините променят всекидневието, като намаляват вероятността определени инфекции да причинят тежко заболяване, отсъствие от училище или престой в болница. При заболявания, чието разпространение се ограничава чрез имунизация, защитените хора могат да намалят и риска за околните.

Най-ясният исторически резултат е едрата шарка. През 1980 г. Световната здравна организация удостоверява нейното изкореняване след международни усилия за ваксинация и проследяване на случаите. Между първия опит и този резултат стоят поколения изследователи, здравни работници и участващи общности. Изобретението е едновременно биологична идея и начин тя да достигне до хората.

Източници и още за четене

Хората зад идеята

Продължи с книгата

Книгата „100 изобретения“ проследява как наблюдение от всекидневието може да започне промяна, която изисква работа на много поколения.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.