История № 31
Тялото и оцеляването
Ваксината
Ваксината подготвя имунната система за бъдеща среща с определен причинител на болест. Историята ѝ започва преди Дженър и води до общото усилие за изкореняване на едрата шарка.

Защита, която се учи предварително
При първа среща с причинител на инфекция организмът се нуждае от време, за да изгради насочен отговор. Ваксината създава предварителна среща с разпознаваеми части от причинителя, с отслабена или обезвредена негова форма, а при някои технологии — с инструкции за произвеждане на определен белтък.
След този отговор остават клетки на имунната памет. При следваща среща защитата може да се задейства по-бързо. Аналогията с упражнение е полезна: научаваш се да разпознаваш задача, преди да се наложи да я решиш в опасна обстановка. Но организмът не запомня всички болести наведнъж; отговорът е насочен към определени белези.
Това не е непробиваем щит. Степента и продължителността на защита зависят от ваксината и заболяването. Някои ваксини изискват поредица от дози. Предпазването от тежко боледуване и предотвратяването на всяка инфекция също не са едно и също.
Преди прочутия опит
Още преди ваксинацията съществува вариолация: умишлено въвеждане на материал от едра шарка с надежда за по-леко боледуване и последваща защита. Практиката се среща в различни общества, но носи опасността от самата болест.
През 1774 г. Бенджамин Джести използва кравешка шарка за предпазване на семейството си. През 1796 г. Едуард Дженър провежда известния опит с Джеймс Фипс, като използва материал от кравешка шарка, а после проверява защитата чрез излагане на едра шарка. Работата на Дженър стъпва върху по-ранни наблюдения и опити. Историческото значение на процедурата не я превръща в приемлив образец за експеримент върху дете днес.
От отделния човек до цяла общност
Ваксините променят всекидневието, като намаляват вероятността определени инфекции да причинят тежко заболяване, отсъствие от училище или престой в болница. При заболявания, чието разпространение се ограничава чрез имунизация, защитените хора могат да намалят и риска за околните.
Най-ясният исторически резултат е едрата шарка. През 1980 г. Световната здравна организация удостоверява нейното изкореняване след международни усилия за ваксинация и проследяване на случаите. Между първия опит и този резултат стоят поколения изследователи, здравни работници и участващи общности. Изобретението е едновременно биологична идея и начин тя да достигне до хората.
Източници и още за четене
Хората зад идеята

Луи Пастьор
1822-1895
Луи Пастьор разглежда разваленото вино като следа от дейността на микроорганизми. Приносът му е да свърже обяснението на проблема с контролирано нагряване, което може да бъде проверено и прилагано.
Прочети историята
Едуард Дженър
Едуард Дженър събира наблюдения и извършва опити, за да провери връзката между кравешката и едрата шарка. Значението на труда му расте чрез публикуването и предаването на резултатите, а рискът за участниците остава част от историята.
Прочети историята
Бенджамин Джести
Бенджамин Джести използва кравешката шарка, за да защити семейството си още през 1774 г. Когато лекарите разглеждат направеното десетилетия по-късно, ранният опит получава писмено признание.
Прочети историятаПродължи с книгата
Книгата „100 изобретения“ проследява как наблюдение от всекидневието може да започне промяна, която изисква работа на много поколения.
Научи за излизането на книгата