История № 42
Как да не умреш от скука по пътя
Велосипедът
Велосипедът превръща усилието на краката в движение на две колела. Познатата му форма събира няколко различни решения: управление, педали, предавка и удобна височина на седалката.

Първо идва равновесието
През 1817 г. Карл Драйс изпробва машина с две колела едно зад друго. Човек седи върху нея, оттласква се с крака от земята и управлява предното колело. Няма педали и верига. Това е важна крачка към велосипеда: тежестта на тялото вече се носи от колелата, а краката дават тласък.
Драйс получава привилегия за изобретението в Баден през януари 1818 г. Тя защитава конкретното устройство в ограничена територия. Следващите елементи на велосипеда се появяват по-късно: между ранната машина и днешното колело стоят десетилетия работа на различни конструктори.
Защо голямото колело става излишно
При популярните педални велосипеди от XIX век педалите първоначално въртят директно предното колело. По-голямата му обиколка означава повече изминат път с един оборот. Но високата седалка прави качването трудно, а падането напред — опасно.
Верижното задвижване на задното колело променя задачата. Педалите завъртат зъбно колело, веригата предава движението назад, а съотношението между зъбните колела определя предавката. Вече не е нужно самото пътно колело да бъде огромно, за да се движиш бързо. „Безопасният“ велосипед, представен през 1885 г., утвърждава ниската конструкция с верига към задното колело.
Разликата се усеща при изкачване: с по-лека предавка краката правят повече обороти за същия път, но натискът върху педалите може да е по-малък. При движение по равен път по-тежката предавка позволява по-голямо разстояние с един оборот. Това е размяна между сила и движение, не безплатна енергия.
Балансът е непрекъсната корекция
Велосипедът не стои изправен само защото колелата му се въртят като жироскопи. Значение имат геометрията, разпределението на масата и управлението. Малките завъртания на предното колело помагат опората да се върне под накланящото се тяло.
Изследователи показват през 2011 г., че специално построен велосипед може сам да възстановява равновесието си и без обичайния жироскопичен ефект. Това не отменя умението на колоездача. Обяснява защо балансът е свойство на цялата система, а не магическа способност на едно въртящо се колело.
Личен транспорт с човешки двигател
С усъвършенстването и разпространението си велосипедът дава средство за работа, покупки, срещи и свободно време. Не изисква хранене на животно или гориво за двигател. Краткият всекидневен път може да се изминава със собствено темпо, а същата машина служи и за спорт, и за пренасяне на малък товар.
Източници и още за четене
Човекът зад идеята
Продължи с книгата
Главата в „100 изобретения“ връща погледа към Драйс и времето му — началото на дълъг път от необичайна машина за оттласкване до всекидневен транспорт.
Научи за излизането на книгата