Александър Флеминг

След петното идва опитът

В статията си от 1929 г. Александър Флеминг описва бактериални култури, оставени на лабораторната маса и преглеждани периодично. По време на изследването те се излагат на въздуха и някои се замърсяват с други микроорганизми. Около голяма колония плесен стафилококовите колонии стават прозрачни и се разпадат. Това е наблюдението, от което започва работата, но още не обяснява какво действа и как да бъде използвано.

Флеминг отделя плесента в нови култури и прави опити с течността, в която тя е растяла. Вече може да разглежда действието извън първоначалната замърсена плака. Тази стъпка превръща необичайното съседство на плесен и бактерии в въпрос, който допуска проверка: произвежда ли плесента вещество, което се разпространява в средата и възпира бактериите? Публикуваното описание позволява необичайното наблюдение да бъде отделено от случайното му възникване.

Името върви с ограниченията

Наблюдението е от 1928 г. в лондонската болница „Сейнт Мери“. На следващата година Флеминг публикува резултатите под заглавие за антибактериалното действие на култури от Penicillium. Дава името „пеницилин“ на филтратите от тези култури. В този момент названието обозначава активната течност, а не готова чиста лекарствена доза. За бактериолога е важно да определи какво може да направи тя и при какви условия губи силата си.

Изследването установява различна чувствителност на бактериите. Някои се повлияват силно, други почти не се повлияват. Това различие позволява и лабораторна употреба: нежеланите чувствителни микроорганизми могат да бъдат потискани, за да се изолират други. Флеминг описва този подход при бактерията, която тогава се нарича B. influenzae. Така наблюдението получава практическа стойност още преди да се превърне в широко приложимо лечение.

Най-трудната граница е устойчивостта. В обобщението на статията той отбелязва, че препаратът губи голяма част от действието си след десет до четиринадесет дни при стайна температура. Описва влиянието на различни условия и възможността за по-дълго запазване чрез неутрализиране. Една течност може да потиска бактерии върху лабораторна среда и все пак да е трудна за съхраняване, пречистване и доставяне в необходимото количество.

Резултат за следващите ръце

В края на публикацията Флеминг благодари на колегите си Ридли и Крадок за опитите, както и на миколога Ла Туш за определянето на плесента. Дори първоначалното изследване има сътрудници. Приносът му е в разпознаването и систематичното описание на действието, което замърсената култура е показала, и в оставянето на достатъчно точен резултат, към който други могат да се върнат.

Десетилетие по-късно в Оксфорд Ърнст Чейн и Хауърд Флори включват пеницилина в програма за антибактериални вещества. Заедно с Норман Хийтли, Едуард Ейбрахам и други колеги развиват извличането, измерването, пречистването и изпитването му. Те трябва да преминат през границата, която публикацията на Флеминг вече показва: как нестабилната активност да стане достатъчно устойчив препарат за лечение.

Флеминг не довършва сам този път. Неговият резултат го отваря. Той не се задоволява с необичайната плака, а отделя причинителя, проверява течността и публикува както възможностите, така и ограниченията. Затова следващите изследователи получават повече от разказ за случайност: получават наблюдение, което могат да повторят и задача, върху която могат да работят.