Хората зад идеите
Бърнард Силвър
Бърнард Силвър чува практическа молба за автоматично разчитане на стоки и я превръща в обща задача с Джоузеф Удланд. Ранният им патент включва четец и обработка на сигнала, години преди магазините да получат удобна система.

Чутият въпрос, който става проект
Някой трябва да приеме задачата
През 1948 г. търговски представител се обръща към декан на Drexel с въпрос: може ли информацията за стоките да бъде улавяна автоматично при плащането? Бърнард Силвър чува молбата. За него тя става начало на работа, която не приключва с предположението, че една машина би могла да се справи.
Силвър е електроинженер, завършил Drexel, и продължава обучението си там. Той предава проблема на Джоузеф Удланд. Двамата започват да търсят връзка между отпечатан знак и устройство, което може да го прочете. Търговецът има нужда от по-бързо обслужване; изобретателите трябва да намерят начин тази нужда да бъде изразена чрез физически действия.
Въпросът обхваща повече от касовата бележка. Сведенията за продаденото са необходими и за наличностите. Ако разпознаването се случва автоматично, едно движение на стоката може да замени многократно ръчно въвеждане. Но това обещание зависи от точността: погрешно разчетената стока е грешна сметка и грешен запис.
Знакът трябва да бъде разпознат
Силвър и Удланд описват общото си решение в заявка от октомври 1949 г. Тя става патент US2612994 през 1952 г. Названието му е за класифициращ апарат и метод, защото изобретението съчетава обозначението със средствата, които превеждат прочетеното към полезна информация.
Кръговият вариант позволява маркирана опаковка да бъде прочетена без внимателно завъртане в избрана посока. Това отнема една пречка от човека, който подава стоките. В патента има и праволинейни модели; двамата не ограничават първоначалното решение до един външен вид.
Електрическата част трябва да различи подходящия знак от случайните промени на светлината. После тя трябва да извлече информацията от разположението на линиите. Тези две действия са отделени в описанието. За Силвър, като съавтор на системата, работата включва и тази граница между виждането на нещо и правилното му класифициране.
Документът описва движение на маркирани предмети по транспортна лента и различен изход за разпознатите и неразпознатите. Ако знакът не бъде прочетен, предметът се връща. Така неуспехът е включен в самия проект: системата трябва да има поведение и когато информацията не е получена.
През 1951 г. Силвър и Удланд изработват ранен четец. Той доказва възможност за електронно прочитане, но техниката остава неудобна за ежедневната работа на магазин. Обемът, светлинният източник и обработката на сигнала са препятствия, които печатният знак сам по себе си не може да отстрани.
Успехът идва след автора
Силвър умира през 1963 г., десет години преди приемането на UPC като общ стандарт. Той не вижда как малки четци и договорени правила превръщат първоначалния проблем в обичайна търговска операция. По-късният правоъгълен код е работа на следващ екип и се различава от ранните патентни рисунки. На 28 август 1963 г. Силвър умира едва на тридесет и осем години. Дългото изчакване между патентоването и масовата употреба надхвърля оставащото му време; признатото по-късно съавторство принадлежи на работа, направена в началото на кариерата му.
Неговото участие обаче не се изчерпва с това да предаде чужда молба. Силвър е съавтор на описаната система и на работата по първия четец. Приносът му свързва практическото искане с технически проект, който може да бъде продължен от други.
Историята му запазва една важна начална стъпка: въпрос, зададен встрани от основната му работа, е приет достатъчно сериозно, за да бъдат потърсени сътрудник, устройство и патент. Между това приемане и масовата употреба ще минат десетилетия. Общият патент оставя определено предложение, което може да бъде прочетено, изпитано и съпоставено с новите средства.
Силвър работи върху сигурното разчитане, без което отпечатаният знак остава рисунка. Как баркодът превръща движение на опаковката в информация за покупка и склад?
Виж въпроса зад баркодът →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата
