Хората зад идеите
Чарлс Дрю
Чарлс Дрю помага събирането и обработката на плазма да станат мащабна система. При програмата Blood for Britain той подрежда процедурите така, че помощта от различни болници да преминава през еднакви проверки.

Всяка бутилка минава по същия ред
В началото на програмата Blood for Britain отделните болници не работят достатъчно съгласувано. Кръвта трябва да бъде събирана, плазмата — обработвана, а готовите пратки — проверявани преди изпращане. През септември 1940 г. Чарлс Дрю се връща в Ню Йорк като медицински ръководител. Задачата му е цялата верига да действа по един ред.
Медицинското му обучение минава през университета „Макгил“ в Монреал. По-късно Дрю преподава в Howard University, преди да продължи изследванията и хирургичното си обучение в Ню Йорк.
Дрю вече е работил върху този проблем в лабораторията на Джон Скъдър в Presbyterian Hospital. Изследва как начинът на събиране, съдовете, добавките и температурата влияят върху съхраняваната кръв. Различните условия могат да променят резултата още преди тя да стигне до пациента.
През 1939 г. двамата организират експериментална кръвна банка. Дрю събира и опита на други служби. Дисертацията му „Banked Blood“, завършена през 1940 г., свързва лабораторната работа с въпроса как да се организира надеждна услуга. Един метод трябва да бъде изпълняван последователно от различни хора.
Когато Великобритания има спешна нужда от медицинска помощ по време на войната, този опит получава нов мащаб. Програмата обхваща няколко нюйоркски болници и изпраща плазма през океана. Тя не разчита само на добра воля и голям брой дарители: всяка допълнителна бутилка означава още работа по събирането, обработката и проверката.
При този мащаб разликите между отделните места стават особено важни. Дрю стандартизира процедурите, оборудването и записите. Определя централен лабораторен контрол на готовите партиди, вместо проверките да останат разпръснати и несъпоставими.
Помощта трябва да може да пътува
Плазмата е течната част на кръвта, отделена от клетките. За тогавашната програма тя има предимства при съхраняване и пренасяне. Но отделянето ѝ добавя стъпки, при които материалът може да бъде замърсен. Нужни са последователни проверки, преди контейнерът да бъде затворен и изпратен.
Дрю не открива плазмата и не работи сам. Неговата сила е в свързването на изследването с организацията. Лекари, лабораторни специалисти и дарители участват в общ процес, а записите позволяват да се проследи какво е станало с всяка партида.
До края на програмата през януари 1941 г. са събрани над 14 хиляди дарения и са изпратени над 5 хиляди литра плазма, разредена с физиологичен разтвор. По-късната пилотна програма на Червения кръст използва натрупания опит. Дрю въвежда и подвижни звена за събиране на кръв, които приближават даряването до хората.
Пречките пред него не са само технически. Като чернокож лекар той работи в система с расови ограничения. Военната политика първо изключва чернокожи дарители, а после допуска даренията им, но ги отделя. Дрю се противопоставя публично на това разделение като лишено от научна опора.
Той се връща към преподаването и хирургията в Howard University. Там подготвя следващи поколения лекари. Работата по кръвните програми остава част от по-широката му задача: знанието да може да бъде използвано и предавано от други хора.
В Blood for Britain това има съвсем практична форма. Една болница може да обработи добра партида; общата програма трябва да прави това отново и отново. Дрю превръща последователността в медицинска ценност. Помощта стига по-далеч, когато всички участници знаят какво следва и как ще бъде проверено.
Как кръвната банка съчетава даряването, лабораторията и транспорта, така че подготвената помощ да достигне навреме до непознат човек?
Виж въпроса зад кръвната банка →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата
