Хората зад идеите
Кроуфърд Лонг
Кроуфърд Лонг отстранява малко образувание от врата на Джеймс Венабъл с етер през 1842 г. Разказът му показва как успешната проба и навременното ѝ споделяне могат да се окажат две различни задачи.

Операцията, която чака седем години за печат
Джеймс Венабъл отлага операцията заради болката. На врата му има две малки образувания и той неведнъж обсъжда с Кроуфърд Лонг дали да бъдат премахнати. На 30 март 1842 г. лекарят в Джеферсън, Джорджия, отстранява едното, докато пациентът вдишва етер от кърпа. По-късно Венабъл потвърждава под клетва, че не усеща болка и не вярва, че процедурата е приключила, докато не вижда изваденото образувание.
Лонг стига до тази проба през познатото по онова време развлечение с етерни пари. В собствената си публикация разказва как участниците в такива събирания се блъскат и получават синини, без тогава да усещат обичайната болка. Случвало се и на него. Наблюдението не е хирургическо доказателство, но дава конкретна причина да провери дали ефектът може да се използва при операция.
Венабъл също е вдишвал етер преди. Лонг му предлага да отстрани образуванието, докато е под въздействието му, и той се съгласява. През първата процедура вдишването продължава. Кърпата не е сложен нов апарат; тя пренася вече познато вещество в нова ситуация. Решаващата промяна е, че ефектът се използва за определена медицинска задача и резултатът се проверява чрез поведението и последвалия разказ на пациента.
На 6 юни Лонг отстранява и второто образувание. Този път ефектът не покрива напълно края на операцията: Венабъл описва лека болка при последния разрез. Вдишването е прекратено преди процедурата да завърши. Разликата между двата случая е ценна за работата на лекаря. Обезболяването има продължителност; успехът на първата проба не означава, че всяка следваща ще протече по същия начин.
Сред следващите случаи през 1842 г. е ампутация на болен пръст на крака. Пациентът е поробено момче — дете, чиято самоличност в ранната публикация остава подчинена на името на собственичката му. Лонг отчита липса на признаци на болка. Така наблюденията му вече обхващат повече от едно образувание и повече от един пациент.
Лонг продължава с други хирургически случаи, но не изпраща веднага описание за печат. По собствените му думи иска повече наблюдения, преди да е убеден, че ефектът идва от етера, а не от въображението на пациента. Работи в малко населено място, където подходящите операции не са ежедневие. Това е ограничение на практиката му, а не липса на отделен успешен резултат.
Когато прочита съобщенията за бостънските процедури на Мортън, неговият случай вече е стар, но почти непознат извън местната среда. Лонг подготвя разказ и събира свидетелства. През декември 1849 г. Southern Medical and Surgical Journal отпечатва описанието му за употребата на етер, включително показанията на Венабъл. Между първата операция и публикацията са минали седем години; медицинският спор за приоритет вече е започнал.
Документът запазва и успеха, и неговата граница. Лонг не описва просто човек, който не изпитва болка: сравнява две процедури, проследява кога действието отслабва и търси свидетели за случилото се. Но това, което може да помогне на пациента в Джеферсън, трябва да бъде споделено, за да помогне на пациент другаде. Ранният му опит променя една операция; закъснялата публикация променя мястото му в историята.
Защо историята на анестезията има толкова претенденти, когато етерът вече е помогнал на Венабъл през 1842 г.? Между ранната операция на Лонг и широко възприетия метод стои въпросът как едно наблюдение достига до други лекари.
Виж въпроса зад анестезията →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата





