Хората зад идеите
Дайсуке Иноуе
Дайсуке Иноуе заменя собственото си участие с записан съпровод. От практичен отговор на една покана той развива машина, която позволява на посетителите да пеят без присъствието на оркестър.

Съпроводът може да пътува без музиканта
Поканата изисква музикантът да пътува, а той не може да отиде. Според разказа, публикуван от Световната организация за интелектуална собственост, през 1971 г. ръководител на стоманодобивна компания кани Дайсуке Иноуе да осигури музика за почивка с колеги. Иноуе предлага заместител: съпровод, записан на лента.
По това време той работи с група в барове и клубове в Кобе. Публиката понякога пее с музикантите. За такова изпълнение има значение не само познаването на песента, а възможността съпроводът да поддържа човека, който я изпява. Прехвърлянето върху лента променя тази връзка: записът вече няма да следва изпълнителя така, както може жива група.
Началният епизод е запазен чрез по-късни журналистически разкази, а не чрез протокол от самата покана. В него обаче има конкретен практически избор. Иноуе отделя своята услуга от своето присъствие. Музиката може да бъде подготвена предварително и после използвана от хора, до които той няма да стигне лично.
От услуга към устройство
За машината той събира вече съществуващи части: автомобилен плеър, монетна кутия и малък усилвател. Така сам описва работата си в интервю, цитирано от WIPO. Новото не е във всяка отделна част, а в задачата, която те изпълняват заедно. Записът осигурява съпровод, а човекът пред микрофона дава основния глас.
Иноуе започва да отдава машини под наем. Плащането за отделна песен превръща една кратка възможност за изпълнение в повтаряема услуга. Едно заведение вече може да предложи повече музикални участия, отколкото позволяват времето и присъствието на отделния музикант.
Това създава и ограничение. Готовият запис има свое темпо и свой край. Певецът трябва да намери място в него. Караоке не премахва усилието на изпълнението; променя онова, което трябва да бъде осигурено предварително, за да може непрофесионалният певец да опита.
Машините на Иноуе са част от история с няколко разработчици. По-ранният Music Box на Шигеичи Негиши е от 1967 г. Двете разработки не трябва да бъдат слети в един миг на изобретяване. Ролята на Иноуе личи в търговската услуга и в начина, по който използва познатото му пеене с посетители.
През следващото десетилетие се появяват конкуренти с по-сложни системи, включително с лазерни дискове. Иноуе започва да предлага обслужване на машините на голяма конкурентна компания. Това е друг практически избор: опитът му може да има стойност и когато самият той не произвежда най-новия апарат.
Разказът за караоке често се превръща в разказ за пропуснат патент и изгубено богатство. Но бъдещите приходи от несъществуващ патент не могат да бъдат установени. Доказуемото действие е по-просто: Иноуе свързва налични устройства с вече позната потребност и намира начин тази услуга да работи без него на място.
Съпроводът пътува, човекът остава свободен да пее. Малкото откритие в подхода на Иноуе е, че присъствието на музиканта може да бъде заменено в една част от преживяването, без да бъде премахнато човешкото участие в останалата.
При караоке оркестърът е записан, но изпълнението остава живо. Как тази размяна на роли позволява обикновеният посетител да застане на мястото на певеца?
Виж въпроса зад караокето →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата

