Хората зад идеите

Дейвид Уорън

Дейвид Уорън съчетава глас и полетни данни в записващо устройство. Между предложението и изпитанията стоят години, през които работещият образец трябва да намери хора, готови да го разгледат.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права

Изображения и права

  • Адаптация по референция: Uploaded first to de.wikipedia: 18:30, 27. Apr 2004 . . Avatar (Diskussion) . . 600 x 593 (43672 Byte) (Dave Warren - Erfinder des Flugschreiber mit einem Prototyp) · Public domain · Източник
Художествена илюстрация на Дейвид Уорън
Художествена илюстрация на Дейвид УорънИлюстрация по портретна референция: Uploaded first to de.wikipedia: 18:30, 27. Apr 2004 . . Avatar (Diskussion) . . 600 x 593 (43672 Byte) (Dave Warren - Erfinder des Flugschreiber mit einem Prototyp) · Public domain · Wikimedia Commons

Да остане запис, когато никой не може да разкаже

Работещият образец още не е достатъчен. През 1958 г. Дейвид Уорън показва своето записващо устройство на гостуващия британски авиационен служител Робърт Хардингъм. Разработката е започнала като неофициална работа и дълго не получава търсената подкрепа. Посетителят обаче предлага тя да бъде показана във Великобритания.

Устройството трябва да остави свидетелство за полета: разговорите в кабината заедно с показанията на приборите. Ако самолетът бъде изгубен, тези две части могат да помогнат да се възстанови какво е ставало преди произшествието. Самият запис не дава готов отговор, но съхранява нещо, което иначе може да изчезне.

Уорън е химик в австралийските авиационни изследвания. Работи върху горивата, а през 1953 г. участва в обсъжданията на катастрофите с реактивните самолети Comet. Останките позволяват различни предположения, но хората, които биха могли да обяснят събитията в кабината, вече не могат да бъдат разпитани.

Малък търговски записващ апарат му показва възможността звукът да бъде запазван в сравнително преносима форма. Уорън свързва тази техника с нуждата на разследването. Вместо само човек да говори в микрофона, към записа могат да се добавят и данни от самолета.

Познанството му с електрониката започва много преди тази работа. Като ученик прави и продава радиоприемници. Кристалният детектор, подарен от баща му, е част от ранния му интерес към радиото. По-късно ограниченията върху любителската радиодейност през войната насочват заниманията му към химията.

Записът трябва да преживее полета

Първият демонстрационен апарат използва магнитна тел. Той може да запази няколко часа разговори и инструментални показания. Показанията се преобразуват в кратки и дълги сигнали, които същата тел може да съхрани заедно със звука. Защитният корпус е необходим, защото паметта има смисъл само ако остане достъпна след събитието, което трябва да обясни.

Уорън подготвя предложение, но първите реакции не водят до приемане на системата. Продължава да прави образец, с който идеята може да бъде показана. Разликата между доклада и устройството е практическа: друг човек вече може да чуе записаното и да види как се добавят показанията.

Посещението на Хардингъм през 1958 г. отваря път към демонстрации извън Австралия. Това не е краят на разработката. Следват изпитания, промени и работа на други специалисти. Кен Фрейзър, Лейн Сиър и Уолтър Босуел участват в екипа, който развива устройството.

В австралийската музейна колекция е запазен въздушен прототип от около 1958 г., изработен от Теон Мирфийлд. Той записва глас и данни върху тел. Предметът свързва предложението на Уорън с конкретната изработка на човек, който превръща схемата в апаратура за самолет.

На 15 март 1962 г. този прототип е изпитан в самолет Fokker Friendship край Мелбърн. Датата дава различен вид свидетелство от първоначалната идея: записващото устройство вече трябва да работи в средата, за която е предназначено. Разработката преминава през повече от един образец и повече от едни ръце.

След катастрофа през 1960 г. в Австралия разследването препоръчва запис на гласовете в кабината. Постепенно въпросът престава да бъде само дали такъв апарат може да се направи. Той става част от очакването самолетът да остави следа за своя полет. Уорън предлага начин липсващият разказ да бъде заменен с проверим запис.

Как черната кутия запазва следите от полета — и какво могат да разкажат гласът и данните, когато се прочетат заедно?

Виж въпроса зад черната кутия →

Източници за историята

Цялата история е в книгата

В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.