Хората зад идеите

Диксън Деспомие

Диксън Деспомие превръща студентски въпрос за храната в града в продължаващо изследване. Ограничената площ на покривите насочва вниманието към сгради, етажи и цената на светлината.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права

Изображения и права

Художествена илюстрация на Диксън Деспомие
Художествена илюстрация на Диксън ДеспомиеИлюстрация по портретна референция: Profvrr · CC BY-SA 4.0 · Wikimedia Commons

Покривите не стигат

Картата на Манхатън не може да обещае реколта. Тя може обаче да покаже колко място има за нея. Според разказа, публикуван от Columbia Magazine, студенти на Диксън Деспомие използват карти от Нюйоркската обществена библиотека, за да преценят какво би станало, ако свободните плоски покриви бъдат превърнати в градини.

Задачата възниква в курс по обществено здраве и околна среда. Деспомие е микробиолог с дългогодишна работа върху паразити. За него начинът, по който добиваме храна, има последствия отвъд самия добив. Студентският проект позволява този интерес да бъде превърнат в конкретна проверка: достатъчно ли е наличното градско пространство за значима част от храната на жителите?

Изчислението не подкрепя голямото обещание. Дори при крайно благоприятното допускане за използване на всички подходящи покриви оценената реколта би нахранила само малка част от хората. Това не обезсмисля покривните градини. То показва границата на конкретната идея и принуждава въпроса да бъде зададен отново.

Същата площ, друг въпрос

В университетския разказ Деспомие насочва вниманието към неизползваните сгради. Ако площта в един град е ограничена, може ли отглеждането да се разположи на повече от едно ниво? Той връща темата в следващите издания на курса и кара новите студенти да проверяват работата на предишните. Така проектът не започва всеки път от вдъхновяваща рисунка, а от останалите нерешени задачи.

Един етаж може да е място за хора, без да е добро място за растения. В дълбочината на сградата светлината намалява. Почвата тежи; водата и хранителните вещества трябва да бъдат доставяни и управлявани. Съществуващите оранжерии и методи за отглеждане без почва дават инструменти за част от тези задачи. Деспомие не ги изобретява — неговият принос в този епизод е да ги събере около градския въпрос.

Нека сравним две нарисувани сгради с еднакъв брой етажи. В едната всички растения имат достатъчно светлина; в другата централните редове остават засенчени. На изображение двете могат да изглеждат еднакво плодородни. В действителна сметка етажите не са достатъчни: трябва да се знае каква реколта дава всяка площ и с какви разходи.

Точно затова светлината остава съществено препятствие. Американската служба за земеделски изследвания описва изкуственото осветление и климатичния контрол като значими разходи при вертикалното отглеждане. Пространството, спечелено чрез етажи, не е безплатно: част от слънчевата енергия трябва да бъде заместена с електричество, а топлината и влажността да бъдат управлявани.

Рисунката трябва да издържи сметката

Светлината не е само количество. Изследванията върху растителното осветление разглеждат различни дължини на вълните и реакции на растенията. Зелената светлина също може да участва във фотосинтезата и да прониква в по-дълбоките слоеве на листната маса. Затова лесното правило, че са нужни единствено червени и сини лампи, не решава всеки случай.

Различават се и самите култури. В обзора на земеделската служба листните зеленчуци са посочени като подходящи примери, докато зърнените култури остават по-подходящи за традиционно отглеждане. Една градска ферма не трябва непременно да произведе всичко, което градът изяжда, за да бъде полезна. Но трябва ясно да се знае коя задача решава.

Работата на Деспомие с последователните студентски групи показва полезен начин да се развива идея: първото ограничение става начало на следващата проверка. Покривите не стигат; етажите дават пространство; пространството поставя въпроса за светлината и енергията. Всяка стъпка променя обещанието така, че то да може да бъде проверено.

От този епизод остава повече от образа на зелена кула. Остава навикът да не бъркаме привлекателната възможност с решена задача. Градската ферма започва да става разбираема, когато зад растенията се видят площта, условията и сметката, които им позволяват да растат.

Вертикалната ферма приближава отглеждането до хората, но отдалечава част от растенията от слънцето. Как се променя идеята, когато осигуряването на светлина се превърне в главна част от работата?

Виж въпроса зад вертикалната ферма →

Източници за историята

Цялата история е в книгата

В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.