Ърнст Чейн

Трудната проба

Пеницилинът възпира бактерии, но действието му се губи лесно при съхраняване и обработка. За Ърнст Чейн тази нестабилност е една от причините да се заеме с веществото. Когато през 1939 г. започва работа с Хауърд Флори в Оксфорд, целта е част от програма за изследване на антибактериални вещества. Необходимо е активният материал да бъде извлечен от течността, в която расте плесента, без полезното действие да изчезне по пътя.

Това затруднение вече е описано от Александър Флеминг в публикацията му от 1929 г. Филтратът има ясна антибактериална активност, но я губи с времето. За биохимика първото препятствие се намира между наблюдението и пробата: какво трябва да бъде отделено и при какви условия то ще остане годно за следващия опит?

Нова лаборатория, общ въпрос

Чейн е роден и обучен в Берлин, където изучава химия и физиология. Като учен от еврейско семейство напуска Германия през 1933 г. след идването на нацистите на власт. Продължава работата си в Англия, първо в Кеймбридж, после в Оксфорд при Флори. Този път има пряко отношение към изследването: биохимичните му умения намират място в екип, който съчетава различни начини за проверка на едно вещество.

Флори се интересува от действието срещу стафилококите. Чейн се заема с химичната трудност и успява да извлече материал, който запазва антибактериална активност. Трябва да бъде проверено и дали инжектирането е токсично. Според историята на Dunn School опитът при мишки е извършен от Дж. М. Барнс, защото Чейн няма необходимото разрешение за опити с животни. Още тази стъпка изисква сътрудник с различна роля.

Полученият резултат позволява работата да продължи. Той не дава веднага чисто вещество в голямо количество. Чейн и Едуард Ейбрахам работят по концентрирането и пречистването при условия, които щадят активността. Science History Institute описва ниски температури и сушене чрез замразяване. Обработването на много културна течност може да остави съвсем малко препарат. Всеки следващ опит зависи от запазването на този ограничен добив.

Химията трябва да разговаря с измерването

Норман Хийтли разработва чувствителен метод за определяне на силата на пеницилина и подобрява извличането чрез получаване на устойчива, разтворима във вода сол. Това дава на общата работа необходима обратна връзка. Ако една процедура оставя повече сух материал, екипът трябва да знае дали в него има повече полезна активност. Количеството остатък и количеството действащо вещество не са един и същ резултат.

Следват опити при заразени животни, а после ранни клинични изпитвания. Флори организира тази връзка с медицината и производството; Ейбрахам продължава трудната работа по чистотата и структурата. По-късно Дороти Кроуфут Ходжкин потвърждава структурата чрез изследване на кристали. Така задачата постепенно се променя: от запазване на антибактериалното действие към определяне какво точно го носи и как може да бъде доставено на пациентите.

Чейн има решаващо място в началната химична работа, но веществото преминава през много ръце. Неговият подход прави едно неудобство продуктивно: вместо нестабилността да прекрати изследването, тя става негов конкретен предмет. След извличането вече има материал, който може да бъде измерван, изпитван и подобряван. Непостоянният лабораторен резултат започва да се превръща в работа с последователни, проверими стъпки.