Хората зад идеите
Фред Йънг
Фред Йънг работи със Силван Голдман по ранната количка с две кошници. Неговият документиран принос е в превръщането на магазинната идея в практическа конструкция.

Рамката, която трябва да се сгъне
Колелата не решават всичко
Свалени кошници, сгъната рамка: така ранната количка на Силван Голдман се прибира, когато не се използва. Клиентът има нужда от достатъчно място за покупките си, но магазинът не може да отдели същото пространство за всяка празна количка. Фред Йънг участва в работата, която съчетава тези две противоположни изисквания.
През 1936 г. Голдман работи с него върху помощно средство за своите хранителни магазини. Местният исторически разказ на Metropolitan Library го определя като служител по поддръжката и дърводелец; разказът на Университета в Хюстън го нарича механик. И в двата той е сътрудникът, с когото идеята получава конструкция. Сведенията за личния му живот са оскъдни, но името му остава свързано с конкретна работа, а не просто с изпълнение на готов продукт.
Две състояния на един предмет
Според по-късните разкази за проекта отправната форма е сгъваем стол. Получената количка има метална рамка на колела и две телени кошници, разположени една над друга. Товарът вече не трябва да стои в ръката на купувача. Същевременно рамката може да бъде прибрана, а отделените кошници да се подредят една в друга.
Това е работа върху два режима на употреба. Отворената количка носи стоки и трябва да остава надеждна при движение; прибраната трябва да заема по-малко място. По-късният патент на Голдман за сгъваема количка от 1940 г. показва колко важна е тази съвместимост. В него опорите се свързват така, че рамката да се държи устойчиво в работно положение и да се сгъва за съхраняване.
Патентът е на името на Голдман и не разпределя отделните конструктивни решения между двамата. Затова конкретна панта или укрепваща връзка не може да бъде приписана само на Йънг. Документираното сътрудничество обаче позволява да се види неговата задача: работа по рамката, която превръща носенето в бутане и осигурява място за празното изделие.
Конструкцията преди навика
Количките се представят в магазина през 1937 г. Първоначалното нежелание на част от клиентите се преодолява чрез демонстрации, организирани от Голдман. Това е следващият етап след работата по устройството. Йънг остава при по-ранната, материална граница: полезната идея трябва да стане предмет, който може да се движи, да носи и да бъде прибиран.
Влагането на цели колички една в друга се появява по-късно в проекта на Орла Уотсън. При ранната работа на Йънг и Голдман компактността идва от разглобяване на товара и сгъване на носещата рамка. Техният резултат прави две ежедневни действия част от една конструкция: клиентът пренася покупките, а магазинът прибира помощното средство за следващия клиент.
Сгъваемата рамка помага на магазина да намери място за новата количка. Какво трябва да се промени после, за да намират място за нея и навиците на купувачите? Въпросът води към темата за количката за пазаруване.
Виж въпроса зад количката за пазаруване →Още хора в тези истории
Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата