Гидеон Сундбек

Един малък метален елемент има издатина от едната страна и вдлъбнатина от другата. В патента на Гидеон Сундбек тези форми се повтарят по две ленти. Те трябва да се намерят една друга, когато плъзгачът мине, и да останат съединени след него.

Шведският инженер работи върху задача, която вече има предшественици. Уиткомб Джъдсън е разработил ранна система за закопчаване на обувки с подвижен водач. Universal Fastener Company се опитва да превърне подобни устройства в продукт. Но ранният механизъм има проблем с надеждността и точно върху него започва работата на Сундбек.

Самата идея за едно движение е убедителна. Трудността е какво става след това движение: дали редът се е съединил правилно и дали ще издържи. За потребителя не е достатъчно закопчалката понякога да работи. Тя трябва да бъде предвидима при обличане, сваляне и следващо затваряне.

Сундбек променя връзката между отделните части. Според National Inventors Hall of Fame увеличава броя им от четири на десет на инч. По-малките, по-нагъсто поставени елементи оформят срещуположни редове. Вече няма само редица едри закопчалки, върху които се премества водачът.

Една форма, повторена много пъти

Патентът му за разделяща се закопчалка описва елементи, закрепени към гъвкави носещи ленти. Частите на единия ред се редуват с тези на другия. Издатината влиза в съответната вдлъбнатина, а общият ред се държи от последователността на много такива съединения.

Плъзгачът има разклонени канали. При затваряне те събират двата реда и насочват елементите към съответното място. При обратното движение вътрешната част ги разделя. Ръката само премества плъзгача; неговата форма определя какво се случва със зъбчетата.

Конструкцията включва и ограничители, които задържат плъзгача в краищата. Това е малка, но необходима част от целия предмет. Свързването на зъбчетата трябва да има начало и край, а движещата се част да остане там, където потребителят може да я използва отново.

През декември 1913 г. Сундбек достига конструкцията, свързвана с модерния цип. Патентът за нея е издаден през 1917 г. Техническата промяна обаче има още една страна: многото малки елементи трябва да бъдат еднакви и да могат да се закрепват към лентата.

След конструкцията идва машината

Сундбек разработва и производствена машина. Тя работи със специална тел с Y-образно сечение, от която отрязва елементите и оформя вдлъбнатините. Така геометрията от изобретението получава път към повторение в голям брой.

Това е част от неговия принос, която лесно остава скрита зад готовия цип. Дори добре оформените зъбчета биха били недостатъчни, ако могат да се правят само бавно или с различни размери. Плъзгачът очаква еднаква последователност; производството трябва да я осигури по цялата дължина.

Според историческия разказ на Smithsonian ранните важни приложения включват ботуши и торбички за тютюн. Масовото приемане в облеклото идва по-късно. Разработената конструкция не заменя всички други закопчалки веднага, а постепенно намира места, където предимствата ѝ са полезни.

Сундбек оставя връзката между три различни мащаба: формата на едно зъбче, движението на цяла редица и машина за изработването ѝ. В готовия предмет те се събират в кратко дърпане. Именно зад този жест се намира работата, която прави ранната идея практична.