Хари Бърт

Клечката влиза в сладоледа, преди той да е окончателно замръзнал. В процеса на Хари Бърт това е решаваща подробност: замразяването трябва да свърже дръжката с тялото на лакомството. Ако просто я забиеш в твърдия лед, може да натрошиш порцията, вместо да получиш удобен сладолед за носене. Малката дървена част има задача още във фабриката.

Бърт е сладкар от Йънгстаун, Охайо. В началото на 1920-те години той предлага шоколадово покрит сладолед с дръжка, свързан с името Good Humor. На 30 януари 1922 г. подава заявки за различни страни на изделието. Патентът му за производствения процес е издаден на 9 октомври 1923 г. Вместо да остави идеята само като удобно лакомство, Бърт описва как да се правят отделни порции, да се покриват и да се подготвят за продажба.

В документа той поставя на първо място чистото боравене с храната. След като дръжката се закрепи, сладоледът може да бъде преместван, потапян в покритие и поднасян, без да се хваща самата замразена част. Това е заявена цел на конструкцията: да се намали допирът с ръце по време на работа и хранене. Дръжката събира в едно инструмент за производителя и място, за което купувачът да държи готовото изделие.

Чертежите подреждат последователността. В съд с още мек, частично замразен сладолед се поставят няколко успоредни клечки. След допълнително замразяване блокът се разделя на порции, всяка със собствена дръжка. Работникът може да използва клечката при покриването, а после да постави сладоледите на стойка, разделени един от друг. В описанието присъства и опаковане в хартиени обвивки. Удобството за ядене е свързано с цяла редица действия преди продажбата.

Това не е същият продукт като замразената подсладена вода на Франк Епърсън. При Good Humor сладоледената сърцевина и външното покритие са важни за вида на лакомството. Но щом и двата продукта имат клечка, възниква неприятен въпрос за производителите: колко широко може един патент да запази тази дръжка за себе си? Разликата между сладолед и воден лед се превръща и в граница между бизнеси.

Бърт развива продажби чрез автомобили, които носят Good Humor до кварталите, и лицензиране на производството. През 1925 г. правата около замразените лакомства водят до съдебни спорове. Споразумението с Popsicle разделя определени категории продукти: за едната страна остават сладоледът и замразеният яйчен крем, за другата — договорените водни и сиропени варианти. Дори формата на порциите участва в разграничаването. Една проста дръжка изисква съвсем непросто договаряне.

Патентната история продължава и след първия процес. През юли 1929 г. е издаден отделен патент за замразеното изделие по заявката от 1922 г., вече чрез изпълнителите на наследството на Бърт. Той описва сърцевина, прикрепена дръжка и покритие. Така в документите остават и начинът на производство, и самият предмет — различни страни на едно търговско предложение.

Приносът на Бърт се вижда най-добре, ако проследим клечката назад от ръката на купувача. Тя държи порцията при обработката, позволява покриване и поднасяне, а после прави възможно храненето без чиния и лъжица. Good Humor продава сладолед, но конструкцията му организира и работата около него.