Хората зад идеите
Хорас Уелс
Хорас Уелс проверява райския газ върху себе си, преди да го използва при вадене на зъби. Неуспешното му публично показване не прекратява развитието на една вече изпитана стоматологична възможност.

Зъболекарят сяда на мястото на пациента
Зъболекарят трябва да седне от другата страна на собствената си работа. В края на 1844 г. Хорас Уелс моли да му бъде подаден райски газ, а колегата му Джон Ригс изважда един от горните му кътници. Уелс съобщава, че не е усетил болка. Преди да предложи нов начин за болезнена процедура, той сам става нейният пациент.
Музейният разказ свързва решението с публично показване на райски газ в Хартфорд. Гарднър Колтън представя веществото като развлечение; Уелс забелязва възможността ефектът му да има друга употреба. По-късно Колтън подава газа и при пробата със зъба на Уелс. Заедно с Ригс той участва в действие, което не може да бъде сведено само до едно известно име: нужен е газът, нужен е човекът, който го дава, и човекът, който извършва извличането.
Уелс и Ригс повтарят процедурата при други хора. В свидетелството си от 1847 г. Ригс описва как продължават, докато се убедят в приложимостта ѝ. За стоматолог това е пряка промяна в ежедневната работа. Болката вече може да бъде предмет на отделно действие преди самото вадене, а не неизбежен резултат от него. Пациентите съобщават какво са усетили, така че наблюдението не свършва с извадения зъб.
Пациентът Ф. К. Гудрич също описва този път от недоверие към собствена проба. Първо наблюдава извличане с газ, после позволява да му бъде изваден здраво закрепен предкътник и съобщава, че не е усетил болка. Неговото свидетелство връща вниманието към работата в кабинета: ефектът е проверяван от хора, които могат да сравнят очакването си с преживяното.
През следващата зима Уелс представя идеята си пред медицинска публика в Бостън. При демонстрационното извличане обаче резултатът не е достатъчно убедителен: пациентът усеща болка и показването е прието като неуспех. Уелс по-късно обяснява, че торбата с газ е отстранена прекалено рано. Това е неговото обяснение за случилото се; самата демонстрация не осигурява ясния резултат, който търси.
Една публична проба може да има по-голяма тежест от няколко по-тихи успеха. В кабинета Уелс вижда пациенти, които не се оплакват от болка; пред публика трябва да покаже същото достатъчно ясно, за да убеди хора, които не са присъствали при предишните процедури. Разликата между действието на веществото и надеждното му подаване се оказва съществена. Райският газ не е достатъчен сам по себе си: трябва да подейства в нужния момент.
Когато през 1846 г. етерните процедури в Бостън привличат голямо внимание, Уелс защитава по-ранния си принос. Издава през 1847 г. брошура със собствен разказ и свидетелства на колеги и пациенти. Сред тях е и Ригс, който описва първата проба върху зъболекаря. Документите връщат към конкретните действия в Хартфорд, а спорът вече се води между хора, използвали различни вещества и показали резултатите по различно време.
Райският газ продължава да се използва в стоматологията и след Уелс. През 1860-те години Колтън отново го популяризира при вадене на зъби. За Уелс най-същественият епизод остава по-малкият: той позволява собствената му болка да бъде проверката на една възможност, а после я повтаря при други пациенти. Бостънската демонстрация е препятствие в разпространението на този опит, но не заличава извършената работа.
Как анестезията се превръща от впечатляващ ефект на газ в надеждна част от операцията? Опитът на Уелс отваря въпроса защо една проба може да помогне в кабинета, а да не убеди публичната зала.
Виж въпроса зад анестезията →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата





