Хауърд Флори

Достатъчно за начало

През февруари 1941 г. полицай с тежка бактериална инфекция получава пеницилин в оксфордската болница Radcliffe Infirmary. Състоянието му се подобрява, но наличният препарат свършва. Опитът да се извлече още от урината му не осигурява достатъчно продължително лечение и пациентът умира. За Хауърд Флори и неговите колеги този случай поставя жестока практическа граница: да имаш действащо вещество не означава, че имаш достатъчно лекарство за човека, който разчита на него.

Клиничните опити са провеждани от лекаря Чарлз Флетчър под ръководството на Флори. Зад всяка доза стои работа по отглеждане на плесента, извличане на активността и проверка на препарата. Историята на първите пациенти свързва всички тези действия с един измерим въпрос: колко вещество може да бъде подготвено и доставено навреме?

Да събереш различните умения

Флори е лекар и изследовател от Австралия, обучен първо в Аделаида, а после продължил работата си във Великобритания. В Оксфорд той създава среда, в която биохимията, бактериологията и медицината могат да работят по един проблем. През 1939 г. с Ърнст Чейн започва изследване на пеницилина като част от по-широка програма за антибактериални вещества. За Флори особено значение има действието срещу стафилококите.

Чейн извлича активен материал, но развитието му изисква още умения. Норман Хийтли разработва чувствителен начин за измерване на действието и метод за извличане на по-устойчива форма. Едуард Ейбрахам работи по пречистването. Маргарет Дженингс проверява токсичността върху бели кръвни клетки. Флори изследва поведението на препаратите в организма. Неговата задача е да свърже резултатите, така че една обещаваща проба да премине към следващото изпитване.

През май 1940 г. екипът сравнява заразени мишки, получили пеницилин, с незалекувана контролна група. Разликата в преживяемостта показва възможност за лечение на инфекция в жив организъм. Следват по-големи серии опити и подготовка за пациенти. Преходът е внимателен и материално труден: лабораторията трябва да натрупва достатъчно стабилен препарат, вместо да разчита на едно впечатляващо наблюдение.

Производството влиза в медицината

Плесента първоначално се отглежда в плитки съдове, включително болнични подлоги. Когато подходящи съдове с капаци стават трудно достъпни по време на войната, Хийтли проектира керамични съдове, които могат да се подреждат. Това е част от общата работа по количеството. Мястото в лабораторията, площта на културите и обработването им поставят ограничения върху броя дози, които могат да бъдат получени.

През 1941 г. Флори и Хийтли заминават за Съединените щати да търсят помощ за по-голямо производство. Работата ги свързва с изследователската лаборатория в Пиория, която има опит с ферментационни процеси. Така проектът излиза извън възможностите на един университетски екип. За да достигне пеницилинът до повече пациенти, трябва да се променят мащабът и организацията на получаването му.

Флори продължава с биологично производство на веществото, докато други изследователи търсят химичен синтез. Неговият принос се вижда в събирането на зависимите една от друга задачи: активност, чистота, безопасност, количество и медицинска употреба. Случаят на пациента, за когото дозите не стигат, прави това единство болезнено ясно. Лечебната възможност става действително лечение, когато работата зад нея може да продължи толкова дълго, колкото е необходимо на болния.