Хората зад идеите

Жак Мареско

Жак Мареско ръководи екипа, който през 2001 г. извършва трансатлантическата операция „Линдберг“. Решаващата задача е движението, образът и работата на двата хирургически екипа да останат съгласувани.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права

Изображения и права

Художествена илюстрация на Жак Мареско
Художествена илюстрация на Жак МарескоИлюстрация по портретна референция: Photo Claude TRUONG-NGOC · CC BY-SA 3.0 · Wikimedia Commons

Разстоянието се измерва и във време

На 7 септември 2001 г. между ръцете на хирурга и инструментите има Атлантически океан. Жак Мареско и колегите му управляват от Ню Йорк роботизирана система, свързана с пациентка в Страсбург. Разстоянието е впечатляващо, но за самата работа има по-важна величина: колко време изминава между движението и образа на неговия резултат.

Операцията получава името „Линдберг“. Задачата е отстраняване на жлъчен мехур при 68-годишна жена, а използваната система е ZEUS. Това не е машина, която сама избира как да оперира. Хирурзите подават движенията; роботизираните инструменти ги изпълняват; камерата връща изображение, по което се извършва следващото действие.

За Мареско, хирург и изследовател в страсбургския IRCAD, епизодът проверява възможността хирургическо действие да премине между два отдалечени града. Но преди това действие да бъде направено при човек, екипът трябва да събере медицинската, инженерната и комуникационната работа в една проверима система.

Движението трябва да получи отговор

При забавен образ хирургът вижда миналото на инструмента. Ако продължи да коригира движението според тази картина, новата корекция също ще пристигне по-късно. Можем да си представим как трудно бихме поставили предмет точно на място, ако виждаме всяко свое движение след осезаема пауза. В операцията подобна трудност изисква много по-строга проверка от обикновеното усещане за неудобство.

Екипът използва специално организирана високоскоростна наземна връзка, а не произволно достъпна интернет линия. В публикувания отчет средното забавяне е 155 милисекунди. Това е резултат за конкретната система и процедура, не универсално правило за всяка възможна операция. Предварителните опити и контролът на връзката са част от подготовката.

Мареско работи със съавтори и партньори, сред които хирургът Жоел Льоро, специалисти от Computer Motion и от France Télécom/Equant. Връзката трябва да пренася едновременно команди, изображение и разговор между хората. Системата разполага и с резервна комуникационна линия. Успехът зависи от организацията на целия обмен, не само от точността на една роботизирана ръка.

Местният екип в Страсбург има съществени задачи. Той подготвя пациента и инструментите, следи процедурата, сменя необходимото оборудване и извършва действия край операционната маса. Отдалеченият хирург не прави присъствието на тези хора излишно. Разстоянието променя разпределението на работата, вместо да премахне работата на място.

Един успех има точни граници

Публикуваният клиничен отчет описва успешно извършена процедура без усложнения и благоприятно възстановяване. Това е важен отговор на един конкретен въпрос: може ли подготвената система да позволи такова хирургическо действие през океана? Изводът има стойност именно защото условията са описани.

От един случай не следва, че всяка отдалечена операция е по-добра от работа на място. Самите автори обсъждат цената, наличието на подходящи линии и необходимостта от повече специалисти. Инженерно възможното трябва да намери медицинска причина да бъде използвано. Иначе дългият път на сигнала може да остане впечатляваща демонстрация с ограничена практическа полза.

В институционалната си равносметка IRCAD представя „Линдберг“ като дело на мултидисциплинарен екип под ръководството на Мареско. Неговият принос в този епизод е да свърже отделните способности около конкретна операция и да настоява те да работят като едно цяло.

Тук откритието не е просто, че ръката може да стигне далеч. То е, че всяко отдалечено движение трябва да запази връзката с образа, отговора и хората край пациента. Океанът може да бъде прекосен от сигнал; хирургическата работа остава съвместна.

Роботът хирург разширява мястото, от което специалистът може да действа. Какво трябва да остане под човешки контрол, когато движенията преминават през компютър, мрежа и механични инструменти?

Виж въпроса зад роботът хирург →

Източници за историята

Цялата история е в книгата

В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.