Хората зад идеите

Дженифър Дудна

Дженифър Дудна и международен екип изясняват как Cas9 намира място за разрязване на ДНК. През 2012 г. съединяването на две РНК молекули показва как природен механизъм може да стане променяем инструмент.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права

Изображения и права

Художествена илюстрация на Дженифър Дудна
Художествена илюстрация на Дженифър ДуднаИлюстрация по портретна референция: Christopher Michel · CC BY-SA 4.0 · Wikimedia Commons

Два водача стават един

В описания през 2012 г. опит по-късият вариант на новата РНК не работи достатъчно добре. По-дългият работи. Разликата е малка за човешкото око и съществена за молекулния инструмент. Екипът на Дженифър Дудна и Еманюел Шарпантие трябва да запази правилната структура, а не просто да съкрати списъка на необходимите части.

Дудна изследва РНК — молекули, които могат да пренасят информация и да участват в работата на клетката по различни начини. Бактериалната защита CRISPR поставя пред този интерес конкретна загадка: как белтък намира определена чужда ДНК сред множество възможни последователности и я разрязва на избраното място?

В природния механизъм, който съвместният екип изучава, Cas9 работи с две РНК молекули. Едната участва в разпознаването на целта, другата е необходим партньор. Това означава, че дори белтъкът и правилният адрес да са налични, системата може да остане неработеща, ако липсва важна част от съчетанието.

Опростяване след разбирането

Първо изследователите възстановяват разрязването с отделно подготвени компоненти. Те могат да добавят една част, да пропуснат друга и да сравнят резултата. Такъв опит позволява да се различи необходимото от случайно присъстващото. Случилото се в бактериалната клетка започва да се превръща в действие, което лабораторията може да управлява.

Следващото решение е инженерно: двете РНК да бъдат съединени в една. При това трябва да се запазят и участъкът, който разпознава ДНК, и структурата, с която молекулата участва в комплекса. По-дългият от двата изпитани варианта насочва разрязването успешно. По-късият показва защо удобната идея трябва да бъде проверена, а не приета само защото изглежда по-проста.

Екипът проверява и различни водачи към различни места в една ДНК молекула. Белтъкът остава същият; променя се насочващата последователност на РНК. Това прави възможно важна част от задачата да бъде преместена от преработването на белтъка към подготвянето на нов водач.

За обяснение можем да сравним инструмент с една постоянна режеща част и сменяем указател къде да работи. Сравнението има граница: молекулният указател трябва да отговаря на конкретни биологични условия. Но то помага да се види изборът на изследователите — кое да остане неизменно и кое да се променя при следващата задача.

Работа, която пресича лаборатории

Публикацията е подписана от Мартин Йинек, Кшищоф Хилински, Инес Фонфара, Михаел Хауер, Дудна и Шарпантие. Опитите и изводите принадлежат на това сътрудничество. Институционалните разкази за разработката също назовават Йинек и свързването на работата в Бъркли с тази на Шарпантие. Двете известни имена не изчерпват хората, които превръщат въпроса в доказателство.

През 2012 г. този резултат показва управляемо разрязване на подготвена ДНК в лабораторен опит. Пренасянето на метода в живи човешки клетки е следваща работа, описана в публикации от 2013 г. Разрязването, промяната на геном и лечението на заболяване са различни задачи. Първото отваря възможност за останалите, без автоматично да ги решава.

Дудна и колегите ѝ правят природния механизъм по-лесен за насочване, след като установяват кои негови отношения трябва да бъдат запазени. Урокът от неработещия къс вариант е също толкова важен, колкото успехът на дългия: опростяването има стойност само когато същественото продължава да работи.

Така от изследване на бактериална защита възниква нов избор за лабораторията. Вместо за всеки адрес да се търси изцяло нова режеща машина, може да бъде подготвен различен РНК водач. Малката промяна на конструкцията променя начина, по който се поставя следващият експеримент.

Генетичната „ножица“ CRISPR може да бъде насочена към избрано място. Но какво става след разрязването и защо поправката на ДНК е отделна, също толкова важна част от задачата?

Виж въпроса зад генетичната „ножица" crispr →

Източници за историята

Цялата история е в книгата

В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.