Джоузеф Фридман

Сламката трябва да се огъне, без да се затвори отвътре. Това е основната задача в патента на Джоузеф Фридман от 1937 г. Ако просто пречупиш една тръбичка, удобният ъгъл може да прекъсне пътя на напитката. Нужна е част, която да променя посоката си и да запазва отвора.

Фридман е независим американски изобретател. Занимава се с писалки, домашни уреди и други устройства; работи и с недвижими имоти и оптика, за да поддържа дохода си. Историята на сламката влиза в този живот на различни занимания, а не в специализирана лаборатория за напитки.

Според биографичния разказ към семейния му архив началото е в сладкарницата на брат му Албърт в Сан Франциско. Малката му дъщеря Джудит се затруднява да пие през права сламка. Фридман поставя винт в хартиена тръбичка и с конец за зъби притиска хартията по резбата. След изваждането на винта остават гънки, които позволяват горният край да се насочи към детето.

Това е домашният образец, описан в по-късната семейна история. Патентът показва как затруднението се превръща в по-общо решение. Той не изисква определена височина на чашата или определен човек: гъвкавата зона трябва да бъде поставена така, че устният край да се завърти над ръба на съда.

Къде да се сгъне тръбичката

В документа гъвкавата част е направена с редица напречни гънки около стената на сламката. Двата края остават обикновени тръбни участъци. При огъване деформацията се поема от гънките, вместо цялото движение да се събере в една рязка чупка.

Фридман описва и възможен начин за оформянето им. Сламката се поставя върху вътрешен инструмент, а въртящо се колело притиска стената отвън. Съответстващите им релефи създават гънките. Така рисунка на удобен устен край вече води към въпроса за повторяемото производство.

Патентът е издаден на 28 септември 1937 г. Но документът не осигурява производител. Фридман опитва да продаде правата на съществуващи фирми за сламки и не успява. През 1939 г. създава собствено дружество. Войната прекъсва работата по машината; по-късно финансовата помощ на роднини и деловата подкрепа на сестра му Бети помагат тя да бъде довършена.

Първата продажба е през 1947 г., а ранният пазар са болниците. Наблюдението на дете намира употреба и сред хора, за които достигането до напитката също е затруднение. Бети организира продажбите и разпространението. Производството и достигането до потребителите изискват още хора след първия образец.

След първото решение

Фридман продължава да усъвършенства тръбичката. В следващ патент, издаден през 1951 г., описва неудобства на по-ранния вариант: гънките на съседни сламки могат да се закачат една в друга в контейнера, а гъвкавият край да увисне при поставяне в чашата.

Това променя задачата. Вече не е достатъчно сламката да се огъва. Тя трябва да стои подредена при опаковане, да се изважда отделно и да запазва избрания ъгъл при пиене. Новото устройство ограничава външния размер на гъвкавата зона и променя оформянето ѝ.

Така Фридман оставя следа не само от първата находчивост, но и от проверките след нея. Една малка сгъвка трябва да работи в ръката на потребителя, в производствената машина и между останалите сламки в кутията. Удобството има повече от едно място, на което може да се изгуби.