Хората зад идеите
Джоузеф Вайценбаум
Джоузеф Вайценбаум създава ELIZA, за да изследва текстовото общуване с машина. Реакциите към собствената му програма го насочват към друг въпрос: защо лесно приемаме съставения отговор за човешко разбиране?

Разговорът, от който авторът трябва да излезе
Секретарката на Джоузеф Вайценбаум знае какво има пред нея. Месеци наред е наблюдавала работата му по една компютърна програма. Въпреки това, когато започва да разговаря с нея, след няколко размени го моли да излезе от стаята. Той описва случая по-късно, в книгата си от 1976 г. Няма нужда машината да е човек, за да възникне у човека желание разговорът с нея да остане личен.
Вайценбаум пристига в MIT през 1963 г. с опит в изграждането на компютри и обработката на данни. Работил е и по система за банкови операции в General Electric. Между 1964 и 1966 г. създава ELIZA. Вместо цифри и технически команди, участникът подава обикновени изречения. Връзката е през пишеща машина, свързана с компютъра: човекът набира текста, а отговорът се отпечатва. Разговорът се появява постепенно върху хартията.
В тази подредба има съвсем конкретни правила. Човекът завършва своя ред, за да даде ход на програмата. ELIZA търси ключови думи, разделя изречението по зададени образци и съставя отговор от други предварително написани образци. Понякога обръща местоименията, така че казаното за „аз“ да се върне като въпрос за „ти“. Ако не намери подходяща дума, може да използва обща реплика. Има и ограничен механизъм за запомняне; той не превръща програмата в събеседник, който разбира целия живот на човека.
Вайценбаум отделя езиковия анализатор от сценария, който определя ролята. Така една и съща основа може да бъде снабдена с различни правила за разговор. Най-известният сценарий е DOCTOR: подобие на първоначално интервю при терапевт, който връща думите на говорещия като повод да продължи. Тази форма обяснява защо общият въпрос понякога звучи на място. От нея не следва, че машината има знания за човешки преживявания или е обучена да лекува пациенти.
През януари 1966 г. той публикува техническото описание. Показва устройството на програмата и изрично отделя способността да се поддържа разговор от способността да се извличат смислени заключения. Това разграничение не премахва впечатлението, което ELIZA създава. Институтът „Вайценбаум“ описва как участници ѝ доверяват емоционални подробности и приписват съчувствие. Дори част от психотерапевтите виждат възможност за автоматизирана терапия. Демонстрацията достига до хора, които могат да участват в нея без специално техническо образование.
Реакцията на секретарката е важна тъкмо защото тя познава програмата. Знанието за механизма не е достатъчно, за да прекрати личното усещане от отговорите. Вайценбаум не приема това като доказателство, че е създал разбиращ ум. То променя въпросите, с които се занимава. Ако човекът приписва на устройството повече, отколкото то може, отговорност има и този, който го е създал и представил. Ефектът върху слушателя или читателя става част от задачата на автора.
В „Компютърна мощ и човешки разум“ през 1976 г. той поставя границата между изчисление и човешка преценка. По-късният му спор с изкуствения интелект идва отвътре: това е човек, който е построил работеща и въздействаща програма. Работата му не приключва с успешната демонстрация. От нея започва дълго съмнение дали удобният отговор трябва да получи и властта да решава вместо човека. Машината може да поддържа реда на разговора, а значението и отговорността да останат при участниците.
Кога навреме подаденият отговор започва да звучи като разбиране? Въпросът зад гласовия асистент продължава тази трудност, когато към думите се добавят говор, слухово разпознаване и действие по нашата заявка.
Виж въпроса зад гласовия асистент →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата