Хората зад идеите
Масару Ибука
Масару Ибука търси по-удобно стереослушане по време на път. Молбата му за малък плеър помага да се срещнат два инженерни екипа, които работят върху различни части на бъдещия Walkman.

Малката машина има нужда от малки слушалки
Касетофонът може да бъде пренесен в самолета и пак да се окаже неудобен за път. Масару Ибука използва преносимия стереомодел TC-D5, но според историята на Sony намира устройството за тежко. Въпросът вече не е дали музиката може да напусне стаята. Тя трябва да напусне стаята с по-малко багаж.
Като съосновател на компанията Ибука може да отнесе конкретната потребност направо до хората, които правят техниката. Той се обръща към Норио Ога с молба малкият репортерски Pressman да получи стереовъзпроизвеждане. Функцията за запис може да отпадне. За предстоящото пътуване е необходим записът на музиката, а не правенето на нов запис.
Това е полезно ограничение. То отделя работата, от която човекът има нужда, от всички умения, които обикновено се очакват от касетофона. Ибука не предлага нов носител и не трябва да създаде отначало записаната музика. Търси по-удобен достъп до онова, което вече съществува.
Потребността трябва да премине между хората
Ога предава задачата на Кодзо Осоне, който ръководи отдела за касетофони. Инженерите преработват Pressman, премахват записващата функция и добавят стереозвук. Ибука използва получения прототип при пътуването си и после го показва на Акио Морита. Личният опит получава форма, която друг човек вече може да изпробва.
Различието между тези роли е съществено. Ибука задава потребността и проверява резултата. Екипът прави конструктивната промяна, а Морита вижда възможност за продукт с по-широка публика. Нито една от тези стъпки не може да бъде заменена само с името на компанията върху корпуса.
Малкият плеър обаче решава само половината от задачата за носене. Ако слушалките останат тежки и обемисти, човекът пак има неудобен комплект. При устройство за лично слушане предметът до ушите е също толкова важен, колкото предметът в джоба. Размерът трябва да се преценява спрямо цялата употреба.
Двата екипа се срещат
Когато Морита поставя този проблем, Ибука си спомня за работа върху нови леки отворени слушалки. Той се свързва с центъра за аудиотехнологии. По корпоративния разказ разработваните слушалки тежат около петдесет грама — значително по-малко от много обичайни модели тогава.
Екипът на слушалките и екипът на стереоплеъра дотогава не знаят за работата един на друг. През март 1979 г. Ибука и Морита ги събират около общата задача. Това е второто конкретно решение на Ибука в същия епизод: потребността от малко устройство трябва да свърже две вече съществуващи разработки.
Тук няма нужда да си представяме внезапно измислена цяла машина. По-интересно е как частите започват да бъдат преценявани заедно. Добрата касета, надеждното възпроизвеждане и удобните слушалки не правят автоматично добър преносим комплект. Необходимо е някой да проследи общата трудност на човека, който ще ги носи.
Първият Walkman излиза през 1979 г. Музейният му запис показва малкия синьо-сребрист корпус и касетния механизъм, превърнати в предмет за всекидневна употреба. Приносът на Ибука се вижда още преди този завършен вид: той запазва музикалната потребност достатъчно ясна, за да могат различни специалисти да работят по нея.
В неговия подход удобството не идва след техническия успех като украса. То е самата задача. Да чуеш същата музика с по-малко тежест се оказва въпрос, способен да събере цял нов комплект.
Уокменът свързва малкия касетен плеър с леки слушалки. Как близостта до ухото позволява една толкова малка машина да даде усещане за собствена музикална среда?
Виж въпроса зад уокменът →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата


