Хората зад идеите
Милър Рийз Хътчисън
Милър Рийз Хътчисън работи върху ранни електрически слухови устройства. Един негов патент показва вниманието към посоката на звука и към възможността слушателят сам да настройва уреда.

Накъде е обърнат микрофонът
Две устройства са свързани с шарнир и могат да се завъртат едно спрямо друго. В патента на Милър Рийз Хътчисън те улавят звуци от различни посоки и ги изпращат към обща слушалка. Ръката на слушателя участва в настройката: човекът може да насочи всяка част към гласа, който иска да чуе.
Заявката е подадена през юли 1901 г., а патентът е издаден през октомври 1902 г. Заглавието му е „Телефонен предавател“, но описанието ясно посочва целта — подпомагане на хора с нарушен слух. Телефонната техника получава задача, която стои близо до човешкото тяло.
Хътчисън е електроинженер от Алабама. В края на XIX век той и Джеймс Уилсън създават компанията Akouphone в Мобил. Един от ранните им уреди е голям настолен модел с въглероден микрофон и възможност за няколко чифта слушалки. Устройството е по-скоро предмет за поставяне, отколкото малък апарат за постоянно носене.
Следва по-компактен вариант, продаван като Akouphone. Но продажбите остават ограничени и компанията изпада във финансови затруднения около 1901 г. Електрическата възможност сама по себе си не осигурява успех. Размерът, цената и употребата са част от същия проблем.
Проводниците от двете части се събират в общ проводник към слушалката. Така отделното насочване остава свързано с общата електрическа верига.
Патентът със шарнира показва един конкретен отговор на практическа трудност. Звукът не идва винаги отпред. В стая могат да говорят хора на различни места, а слушателят трябва да променя посоката на приемането. Двете части позволяват това да стане с движение, вместо със замяна на целия уред.
Слушателят настройва
Хътчисън предвижда апаратът да се държи в ръка, но допуска и поставяне на маса или друга опора. Частите се нагласят според необходимостта. В описанието има и възможност три или повече устройства да бъдат свързани във верига, насочена едновременно в няколко посоки.
Така той не разглежда човека като неподвижен получател на звук. Уредът трябва да позволява настройка, а местоположението на говорещите влиза в самата конструкция. Шарнирът е малка механична част, но тя прави електрическата помощ по-податлива на реалния разговор.
През 1903 г. Хътчисън и Уилард Миърс създават нова компания. Сред предлаганите устройства е Acousticon — слухов апарат, който се носи върху тялото. След настолния модел работата се приближава още една стъпка до ежедневната употреба.
На изложението в Сейнт Луис през 1904 г. компанията показва Acousticon и Massicon. По-късно правата върху Acousticon преминават към Кели Монро Търнър и General Acoustic Company, която продължава усъвършенстването. Технологията достига до други разработчици и други изделия.
В музейните колекции са запазени такива по-късни апарати. Те показват и важна граница на приноса: названието върху кутията може да остане, докато конструкцията се променя през различни компании и патенти. Един модел не описва цялата работа на всички негови предшественици.
При Хътчисън ясно се вижда преходът от голям предмет на масата към помощ, която се носи и наглася. В патента със шарнира този преход има прост образ: две части се обръщат към различни гласове. Електричеството увеличава възможностите, а конструкцията оставя на слушателя избор как да ги използва.
Когато слуховият апарат започва да използва електричество, как се променя не само силата на звука, но и начинът човекът да участва в разговора?
Виж въпроса зад слуховия апарат →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата
