Рой Планкет

Газът не излиза, масата остава

През април 1938 г. при работа с тетрафлуороетилен от една бутилка не излиза газ, въпреки че тя тежи колкото преди. Рой Планкет и помощникът му Джак Ребок имат две несъвпадащи сведения: очакваният материал не се подава през вентила, но не е напуснал съда. Отварянето показва бяло твърдо вещество. Газът се е превърнал в полимер — материал с поведение, различно от това, за което е бил подготвен.

Подробните версии на този епизод са разказани по-късно. В историята на Американското физическо дружество са включени и спомени на Планкет за изследването на бутилката. Сигурният обрат е в съчетанието на липсващия поток и запазеното тегло. Двамата не приемат, че съдът е просто празен, и проверяват какво остава в него.

Първоначалната задача е друга

Планкет работи в лабораторията на DuPont по нови хладилни вещества. През 30-те години замяната на използвани токсични газове е важна промишлена задача. Тетрафлуороетиленът е междинен материал за тази работа и се съхранява в малки бутилки при ниска температура. Появилият се твърд продукт не изпълнява планираната роля. За химика възниква избор дали да го разглежда единствено като отклонение, или да го изследва като отделно вещество.

Планкет проверява свойствата му. Материалът е трудно разтворим, издържа на химични въздействия и има много ниско повърхностно триене. Това отваря употреби, които нямат нужда от хладилен газ. Неговата работа преминава от една промишлена задача към друга: какво може да се прави с вещество, което се съпротивлява на условията, при които обичайните материали се повреждат?

Патентът му, подаден през юли 1939 г. и издаден през февруари 1941 г., показва тази промяна. Началният проблем в документа е работа с разяждащи химикали и техните пари. Посочени са стъклени защитни очила, които се повреждат в такава среда. Търси се устойчив материал за изделия и защита. Така полезността на белия остатък се описва чрез конкретни условия на труд, а не чрез бъдещ тиган. Документът посочва и възможност за влакна и защитни изделия.

Случайността трябва да се повтори

В документа има поредица от опити с различни условия на полимеризация. Налягането, температурата и присъствието на други вещества влияят на получаването на полимера. Планкет вече не разчита на необяснимата бутилка от първия епизод. За да стане материалът използваем, трябва да бъде описан начин да се получава отново и да бъдат установени границите на свойствата му.

След откритието специализирани химици и инженери на DuPont продължават разработването. Производството първоначално е скъпо и обработването е трудно. Ранна важна употреба идва от нуждите на проекта „Манхатън“ за материали, устойчиви на флуорни съединения. Познатите кухненски съдове се появяват по-късно и включват работа на други хора. Планкет открива полимера, който става известен като тефлон; той не проектира сам всяко бъдещо изделие от него.

В неговия епизод решаващото действие е проверката след неуспеха на първоначалната задача. Необичайният остатък получава измерими свойства, а после и описан начин на получаване. Теглото на затворената бутилка насочва вниманието към нещо, което вентилът не показва. Оттам работата продължава с нов въпрос за употребата — достатъчно конкретен, за да бъде поет от следващите специалисти.