Хората зад идеите
Шигеичи Негиши
Шигеичи Негиши събира записан съпровод и жив глас в една машина. Неговата разработка от 1967 г. прави място за певеца там, където обикновеният музикален автомат предлага само слушане.

Гласът влиза в същата кутия
В запазената машина на Шигеичи Негиши има касета със записани съпроводи, вход за микрофон и възможност двата звука да се съберат. Текстовете на песните са върху отделни печатни карти. Човекът пред устройството трябва сам да даде онова, което липсва на записа: пеещия глас.
Негиши ръководи японската компания Nichiden Kogyo, която произвежда електронни устройства. Историята, събрана за инженерния знак на IEEE, свързва началния опит през 1967 г. с позната за него техническа среда — музикални плеъри, усилване и смесване на звук. Не е необходимо да бъде измислен нов начин за записване, за да се получи различно преживяване.
Решаващата промяна е в отношението между машината и слушателя. Автоматът със записи вече може да изпълнява избрана музика. Негиши оставя част от изпълнението на човека. Микрофонът не служи за съобщение между песните, а става постоянен участник в тях. Съпроводът и гласът трябва да бъдат чути заедно.
Съпровод, който чака певец
В края на 1967 г. търговецът Мицуйоши Хамасу започва да предлага устройството на заведения. Първото название е Music Box; по-късно се използва Sparko Box. Разработката и намирането на места за нея са различни задачи. Негиши създава машината, а Хамасу свързва тази възможност с хората, които могат да я ползват.
Оцелелият екземпляр съдържа двадесет музикални съпровода върху осемпистова касета. Осемте писти са устройство на носителя, а не брой песни. Печатната карта изпълнява работата, която по-късните системи ще дадат на екрана: помага на непрофесионалния изпълнител да следва думите.
Монетният механизъм поставя още едно условие пред конструкцията. Уредът трябва да бъде използван многократно от различни хора, без за всеки от тях да се събира отделен оркестър. Надписът на запазения екземпляр предлага десет минути срещу сто йени. Записът може да остане един и същ, докато гласовете се сменят.
Това е практическа промяна и за заведението. Готовият съпровод може да бъде достъпен, когато посетителят реши да пее. Разказите за първите продажби и наеми са запазени главно чрез по-късни свидетелства; конкретната конструкция обаче показва как участието е организирано чрез носител, карта, микрофон и общ звук.
Името на Негиши дълго остава извън най-разпространения разказ за караоке. Отрасловото историческо проучване от 1999 г. сравнява няколко независими разработки и посочва неговата машина от 1967 г. преди системите от 1971 г. Това разграничение позволява приносът му да бъде видян, без всички следващи подобрения да му бъдат приписани.
В неговия подход има ясно малко откритие: музикалният запис може да бъде непълен по замисъл. Именно оставеното място за гласа прави машината интересна. Негиши превръща готовия съпровод от завършен продукт за слушане в опора за чуждо изпълнение.
Караоке дава на слушателя място вътре в песента. Как записаният съпровод се превръща в общо забавление, когато всяко следващо изпълнение принадлежи на друг човек?
Виж въпроса зад караокето →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата

