Силван Голдман

Изделието вече работи

През юни 1937 г. в магазин на Силван Голдман в Оклахома Сити се появяват колички, но много клиенти продължават да носят кошниците си. По-късните разкази за представянето описват неочаквана пречка: предложената помощ сама по себе си не променя навика. Новото устройство трябва да бъде прието от хора, които вече знаят как се пазарува и нямат намерение непременно да научават друг начин.

Голдман отговаря с демонстрация. Наема хора, които да пазаруват с количките, а при входа се показва как се използват. За търговец това е съществен избор: след като е инвестирал в изделието, той работи върху поведението около него. Клиентът може да види други хора, които спокойно придвижват покупките си, вместо да получи само обяснение колко полезна би могла да бъде новата рамка.

Ограничението е в ръцете

Причината за проекта идва от самото самообслужване. Клиентът избира стоките, но трябва и да ги носи. Кошницата натежава независимо колко още интересни неща има по рафтовете. За Голдман, собственик на хранителни магазини, тази физическа граница е и търговска: човек може да приключи покупките си, защото няма как удобно да продължи с товара.

Той познава търговията от млад. Работи в семейния магазин, а след Първата световна война наблюдава нови форми на продажба в Калифорния. С брат си Алфред развива магазини в Оклахома. Разказът на местната Metropolitan Library проследява продажбата на тяхната верига, загубите след борсовия срив и новото му начало в Оклахома Сити. Количката възниква в професионален живот, зависещ от това как стоките стигат от рафта до клиента.

Според по-късния разказ за работата през 1936 г. сгъваем стол дава отправна форма за конструкцията. Голдман работи с Фред Йънг, негов служител по поддръжката и дърводелец. Двамата стигат до метална рамка на колела, която носи две телени кошници. Съществената промяна е в разпределянето на усилието: теглото се поема от колелата, а клиентът придвижва целия товар.

Място за стоките и за самите колички

Магазинът поставя още едно условие. Помощните устройства трябва да се събират, когато няма клиент, който да ги бута. При ранната конструкция кошниците се свалят и подреждат една в друга, а рамката се сгъва. Това решава проблема с мястото чрез две отделни действия. По-късният патент на Голдман за сгъваема количка обръща внимание на надеждната отворена рамка и компактното прибиране.

Техническата работа и демонстрацията се допълват. Една нестабилна количка няма да спечели доверие с реклама; една удобна количка може да остане неизползвана, ако клиентите не желаят да я докоснат. Голдман преминава и през двете препятствия. Работата с Йънг прави пренасянето възможно, а показването в магазина дава на новия предмет разбираемо място в обичайното пазаруване.

Днешните колички, които се вмъкват една в друга без разглобяване, идват от следваща конструктивна стъпка. Архивът на Смитсониън я свързва с Орла Уотсън през 1946 г. Голдман впоследствие участва в патентните и лицензионните отношения около нея. Неговият собствен епизод остава особено показателен: полезното устройство трябва да бъде въведено в реален магазин, сред реални навици. След първото представяне той променя начина, по който хората срещат изделието, докато то намери своите ползватели.