Хората зад идеите
Винт Сърф
Винт Сърф работи с Боб Кан върху правилата за свързване на мрежи, а със своя екип превръща проекта в подробна спецификация. Независимите реализации трябва да покажат, че общият език работи извън един лабораторен апарат.

Общите правила се изпитват с различни машини
Понякога полезният експеримент е този, който разваля работещата система. Винт Сърф разказва за ранни изпитания на ARPANET, при които той и Боб Кан умишлено подават трафик, способен да блокира мрежата. Кан задава условията, Сърф пише нужните програми. Успяват да предизвикат няколко отказа. Този по-късен спомен показва началото на тяхното сътрудничество: да откриват къде действителното поведение се разминава с обещанието на конструкцията.
Сърф работи в UCLA по измерването на мрежата и по правилата за обмен между компютрите. Познава едновременно пакетния път и софтуера, който трябва да го използва. Когато през 1973 г. Кан го привлича към следващия проблем, той вече е в Станфорд. Задачата е по-голяма от свързването на още един компютър: как ARPANET, пакетното радио и сателитната мрежа могат да обменят данни, въпреки различните си устройства и възможности.
Обща спецификация трябва да описва какво очакват двете крайни машини една от друга. Пакетите могат да се забавят, да се изгубят или да пристигнат разместени. Получателят трябва да установи какво е получено, а изпращачът — кога да повтори липсващото. Това изисква номера, потвърждения и правила за количеството данни в движение. Програмата отсреща трябва да получи подреден обмен, без да решава наново всички затруднения на всяка междинна връзка.
След съвместния проект с Кан Сърф води подробната работа в Станфорд. През декември 1974 г. спецификацията RFC 675 носи три авторски имена: Винт Сърф, Йоген Далал и Карл Съншайн. В нея има определения за адреси, съединения, изпращане и получаване, както и правила за повторение и дублирани данни. Документът дава не само общия замисъл, а условията, по които отделни програми могат да се проверяват една срещу друга.
И това не приключва работата. Станфорд, BBN и University College London правят отделни реализации и ги изпитват съвместно. Сърф си спомня как неговата студентка Джуди Естрин идва много рано за пробите, за да съвпадне работното време с Лондон. Часовата разлика е съвсем човешко препятствие зад общия протокол. За да има единен обмен, хората първо трябва да намерят време, когато машините и екипите от двете страни могат да бъдат готови. Пробите започват през 1975 г. и според Сърф почти веднага показват, че проектът трябва отново да бъде променен.
На 22 ноември 1977 г. по-голяма международна проба свързва пакетното радио, ARPANET и сателитната мрежа. Данните тръгват от изследователски микробус на SRI край Сан Франциско и преминават през няколко държави и различни средства за пренос. В изпълнението участват десетки хора: радиоинженери, програмисти на крайни машини и автори на междумрежови шлюзове. Проектът на Сърф и Кан е проверен в система, която никой от двамата не е построил изцяло сам.
Първоначалният TCP впоследствие се разделя на IP за адресиране и препращане и TCP за надеждното общуване между краищата. Сърф участва в продължителното уточняване и изпитване на тези правила. Приносът му се вижда най-добре в прехода от съвместна идея към спецификация, независими програми и доказан обмен. Интернет има много строители; общият език трябва да работи и когато строителите, машините и мрежите са различни.
Как изпращачът и получателят запазват смисъла на съобщението, когато то пристига на части и през различни мрежи? Защо общите правила са толкова важни, колкото проводниците и радиовръзките — и какво трябва да става при загубен пакет?
Виж въпроса зад интернет →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата



