Уиткомб Джъдсън

Обувката в чертежа има редица закопчалки и малко устройство, което се движи по тях. Уиткомб Джъдсън не предлага просто нова кукичка. В патента си поставя друга задача: всички двойки да се съединят или разединят с едно непрекъснато движение.

Джъдсън живее в Чикаго и подава заявката през ноември 1891 г. Документът, издаден през август 1893 г., е за механизъм за закопчаване и разкопчаване на обувки. Самият той отбелязва и други възможности: пощенски чували, колани и съединяване на гъвкави части. Затруднението може да се повтори навсякъде, където два края се затварят с поредица отделни действия.

В неговото описание ръчното съединяване на всяка двойка е досадно и затруднява равномерното пристягане. Ако закопчалките вече са разположени в ред, следващото движение може да бъде възложено на водач. Ръката трябва да го премести, а формата му да насочи отделните части.

Това е механичният ход на Джъдсън: да прехвърли повторението от пръстите към устройството. Човекът все още дърпа и контролира движението. Но вече няма нужда всеки път да намира съответната половинка и да я поставя под правилния ъгъл.

Водачът и закопчалките

При ранния механизъм двете половини влизат в отделни канали на подвижния водач. Каналите се събират и насочват частите така, че да се закачат. При движение в обратната посока съединените елементи преминават през водача и се разделят.

Формата на самите закопчалки е важна. Те трябва да могат да се съединят при определено взаимно положение, но да останат захванати под натоварване. Така задачата има две страни: лесно движение при затваряне и устойчиво съединение след него. Водачът трябва да предизвика първото, без да премахне второто.

Чертежът не е днешният цип с познатите еднакви зъбчета. Джъдсън работи с по-ранна система от куки и съответстващи части. От неговия вариант остава разпознаваемият стремеж една движеща се част да управлява цялото затваряне, но надеждността още не е решена.

Заедно с предприемача Люис Уокър Джъдсън участва в създаването на Universal Fastener Company. През 1893 г. механизмът е представен на световното изложение в Чикаго. Излиза пред публика с обещание за удобство, но постига ограничен търговски успех.

Идея, която има нужда от още работа

По-късният исторически разказ на Smithsonian посочва точно това затруднение: ранната закопчалка не печели широко приложение. Изобретението има смислен принцип, но предметът трябва да работи многократно, при различно опъване и при обикновено боравене. Представянето на изложение не може да замести тази проверка.

Следващ важен принос принадлежи на Гидеон Сундбек. Той изменя системата, като увеличава броя на елементите, подрежда срещуположни редове и разработва производството им. През 1913 г. се появява конструкцията, която води към практическия съвременен цип; нейният патент е издаден през 1917 г.

Тази последователност оставя на Джъдсън конкретно място. Той формулира и разработва ранния път от много закопчавания към едно движение. Сундбек работи върху друга трудност — как това движение да стане надеждно и да бъде произведено в необходимото количество.

Обувката от патента е добър начин да се види размерът на промяната. Предметът остава същият, но ръката получава друга задача. Между замисъла на това удобство и сигурния всекидневен жест стоят повече от един изобретател и повече от един работещ образец.