Хората зад идеите
Уилям Мортън
Уилям Мортън подава етер в бостънската операционна през 1846 г. Неговият принос е публично проверимото приложение и разпространението на метода, а не самотното изобретяване на цялата анестезия.

Етерът трябва да бъде показан
Стъкленият съд носи напоена с етер гъба. Пациентът вдишва парите през мундщук, докато зъболекарят Уилям Мортън отговаря за подаването им. На 16 октомври 1846 г. този начин на работа влиза в хирургическата зала на Massachusetts General Hospital. Мортън трябва да покаже пред лекари и студенти не просто свойство на едно вещество, а действието му по време на истинска операция.
Той идва от стоматологията, където обезболяването има непосредствена стойност при вадене на зъби. Бил е свързан с практиката на Хорас Уелс и познава опитите му с райски газ. Мортън разговаря и с лекаря и химик Чарлз Джаксън, който го насочва към по-чист етер. Преди бостънското показване вече има чужди наблюдения, практически проби и съвет за веществото. Новата задача е резултатът да бъде видян в хирургията.
Хирургът Хенри Джейкъб Бигелоу помага Мортън да получи тази възможност. Джон Колинс Уорън се съгласява да оперира, а младият Гилбърт Абът има съдово образувание под долната челюст. Разпределението на ролите е ясно: Мортън подава етера, Уорън извършва интервенцията, а други медицински хора могат да наблюдават. Един зъболекар не може сам да осигури цялото това изпитание на метода.
Абът не реагира при първия разрез, макар по-късно да помръдва и да издава звуци. Разказите след операцията описват усещане за докосване или драскане. Това не е съвременната картина на напълно контролирана обща анестезия. Но намалената болка е достатъчно различна от обичайното преживяване, за да насочи лекарите към нови процедури. Убедителността идва от операцията и последвалите наблюдения, а не от обещанието на Мортън.
На следващия ден етерът е използван при още една интервенция. Бигелоу описва няколко случая в медицинска публикация през ноември 1846 г. Така показването започва да се превръща в информация, която други лекари могат да обсъдят и приложат. Вестта достига Европа, където се появяват нови инхалатори. Мортъновият стъклен съд е един ранен отговор на въпроса как да се подадат парите; други конструкции скоро предлагат свои решения.
Наред с разпространението идва и желанието да бъдат защитени правата върху употребата. През ноември 1846 г. е издаден патент с имената на Джаксън и Мортън. Той описва прилагането на етерни пари при хирургически операции, включително начини за вдишване. Това е отделен документ от конкретния инхалатор, който Мортън носи в залата. Патентната претенция не може да заличи по-ранните опити с етер на Лонг или работата на Уелс с друг газ.
Документът предвижда, че намалената болка ще ограничи и борбата на пациента срещу болезненото действие. Това е заявена цел на метода, която засяга двете страни на операцията. Пациентът може да понесе интервенцията по-леко, а хирургът да извършва работата си при различни условия. За Мортън тази промяна трябва да бъде показана чрез подаването на парите.
Приносът на Мортън се вижда най-ясно между денталния кабинет и операционната. Той осигурява подаването на вещество, търси възможност то да бъде изпитано пред медицинска публика и участва в показване, след което други започват да действат. Анестезията излиза от единичната местна проба и влиза в обмена между лекари. Именно тази промяна в мащаба прави бостънския ден толкова важен.
Как анестезията променя хирургията, щом лекарите започват да търсят обезболяване преди разреза? Демонстрацията на Мортън отваря въпроса за метода, който позволява на пациента и хирурга да преживеят операцията по нов начин.
Виж въпроса зад анестезията →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата





