Назад към съдържанието

История № 54

Тайни кодове и съобщения

Емоджито

Емоджито е малка картинка, която участва в текста като знак. То може да добави настроение, предмет или жест, но общият цифров код не гарантира еднакво разбиране от всички.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права
Шигетака Курита оцветява пикселно сърце в мрежа от 12 на 12 клетки до стар мобилен телефон — малкият екран задава ограниченията пред влиятелния му набор от емоджита.
Сърцето в малката мрежа илюстрира дизайнерското ограничение на набора на Курита от 1999 г.: едва 144 пиксела трябва да предадат разпознаваем знак.

Какво пътува, когато изпратиш усмивка

Когато избираш емоджи от клавиатурата, обикновено не изпращаш отделна снимка. В съобщението се записва код на знак или последователност от кодове. Устройството на получателя разпознава тази информация и показва свой графичен вариант.

Затова една и съща усмивка може да има различни очи, очертания и цвят на два телефона. Някои по-сложни емоджита са съставени от няколко знака, свързани така, че да се виждат като една фигура. Ако устройството не поддържа съчетанието, може да покаже отделните му части.

Представи си, че двама души прочитат буквата „а“ в различни шрифтове. Формата се променя, но знакът остава разпознаваем. При емоджитата различията понякога влияят и на впечатлението: една рисунка може да изглежда по-весела или по-иронична от друга.

Малки екрани, различни нужди

Японските мобилни услуги от края на 90-те години използват компактни картинки за време, предмети и изражения. През 1999 г. NTT DOCOMO пуска влиятелния набор на Шигетака Курита: 176 знака, проектирани в мрежа от 12 на 12 пиксела. Те помагат за ориентиране в интерфейса и за по-изразителни кратки съобщения.

Курита обаче не е единствената начална точка. Документираният телефон SkyWalker DP-211SW на J-Phone има набор от 90 емоджита още през 1997 г. Имената на дизайнерите му не са установени в изследването на Emojipedia. Приносът на Курита и екипа на DOCOMO е значим и без твърдението, че всяка цифрова картинка започва от тях.

Самата дума идва от японските думи за „картинка“ и „писмен знак“. Сходството с английската дума за емоция лесно подвежда: много емоджита обозначават предмети, храна или места, без непременно да изразяват чувство.

Общ код, различни прочити

Ранните мобилни оператори използват несъвместими кодировки. Unicode помага различните системи да разпознават едни и същи знаци и съчетания. Това решава технически проблем при обмена, но не създава универсален език без двусмислие.

Едно „Пристигнах“ със сърце може да носи близост; същото съобщение без картинка е по-сдържано. Това е пример за възможен прочит, не правило за всички отношения. Културата, разговорът и познаването на събеседника остават важни. Емоджитата връщат част от жестовете в писането, но не заменят обяснението, когато точният смисъл има значение.

Източници и още за четене

Човекът зад идеята

Продължи с книгата

„100 изобретения“ поставя малките картинки до писмеността и Морз: три различни начина ограничен набор знаци да носи много повече смисъл.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.