Назад към съдържанието

История № 82

Играчки и забавления, променили света

Фотографията

Фотографията запазва изображение чрез действието на светлината. Зад привидно простото натискане на спусъка стоят три задачи: да уловиш образа, да го направиш видим и да го съхраниш.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права

Изображения и права

Луи Дагер разглежда метална плака с уличен изглед до дървена камера и отворен прозорец — светлината е оставила траен образ, вместо само временна проекция в тъмна кутия.
Металната плака с улицата и дребните човешки фигури представя важната задача на ранната фотография: светлинният образ да бъде проявен и запазен след заснемането.

Светлина, която оставя следа

Камера обскура може да проектира образ на външния свят в тъмна кутия. Но щом светлината изчезне, изчезва и картината. Фотографията добавя чувствителна повърхност, върху която осветените места се променят различно от тъмните. Така гледката може да остане и след затварянето на камерата.

Това не означава непременно мигновена снимка. При ранните методи светлината трябва да действа дълго. Ако през това време предметът се движи, следата му може да се размаже или да не се различава. Неподвижната сграда и минувачът пред нея поставят съвсем различни задачи пред фотографа.

Ниепс и Дагер решават различни части от задачата

Най-ранната известна оцеляла фотография, направена с камера, е изгледът от прозореца на Жозеф Нисефор Ниепс в Льо Гра. Центърът „Хари Рансъм“, който я съхранява, я датира в 1827 г. Ниепс използва метална плочка с битумно покритие; осветяването продължава няколко дни. Това е важен успех, но още не е практичен начин да снимаш семейство.

През 1829 г. Ниепс започва сътрудничество с Луи Дагер. След смъртта на Ниепс Дагер продължава работата, а през 1839 г. неговият процес става публично известен. Дагеротипията използва посребрена медна плочка. Светлинното въздействие се проявява химически, а фиксирането премахва останалата светлочувствителност. Получава се подробен, но единствен по рода си образ върху самата плочка.

Защо негативът променя всичко

Уилям Хенри Фокс Талбот разработва друг път: хартиен негатив, от който могат да се получават положителни копия. Светлите и тъмните части първоначално са разменени; при следващото копиране тоновете се обръщат отново. Например тъмна област върху негатива пропуска по-малко светлина и върху копието се получава светъл участък.

През 1841 г. Талбот патентова калотипния процес. Неговото значение е и в размножаването: една снимка може да стигне до няколко души, без сцената да бъде заснета повторно. Фотографията се развива чрез различни материали и методи, а не чрез една-единствена машина на един автор.

Личен спомен и обществен документ

Портретът, семейният албум, научното наблюдение и заснетата сграда получават общ инструмент. Образът може да бъде сравняван, пазен и показван далеч от мястото на снимането. Фотографията обаче винаги включва избор: къде да стои камерата, какво да остане извън рамката и кога да бъде направена снимката. Светлината оставя следа; човекът решава коя следа да запази.

Източници и още за четене

Хората зад идеята

Продължи с книгата

В „100 изобретения“ фотографията води към въпроса как един технически начин за запазване на светлина променя личната и общата ни памет.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.