Хората зад идеите

Нисефор Ниепс

Нисефор Ниепс може да получи изображение много преди да успее да го запази. Писмата му показват как една повредена леща, малка кутия и променяща се повърхност разделят виждането от трайния фотографски запис.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права

Изображения и права

Художествена илюстрация на Нисефор Ниепс
Художествена илюстрация на Нисефор НиепсИлюстрация по портретна референция: Léonard François Berger · Public domain · Wikimedia Commons

Образът се появява. Остава да бъде задържан.

През май 1816 г. Нисефор Ниепс пише на брат си за счупена леща и заместител, който не подхожда на кутията на камерата. Докато преработва устройството, използва малка кутийка за пръстен и леща от друг оптичен прибор. С тях получава изображение на гледката от прозореца. Но светлите предмети стават тъмни и образът още не може да бъде трайно задържан.

Това не е запазената прочута фотография. Писмото документира по-ранно затруднение: камерата вече може да даде картина, но чувствителният материал продължава да се променя. Да се появи образ и да остане образът са две отделни задачи. Ниепс се занимава с втората години наред.

Самата оптика също не е готова даденост. Новата леща изисква промяна в размера на устройството. Малката временна камера дава възможност опитите да продължат, докато по-голямата се преработва. Продължаването на опитите зависи от това дали наличните части могат да бъдат съгласувани: лещата, дължината на кутията и чувствителната повърхност.

Светлината променя съпротивлението

В по-късната хелиография Ниепс използва битумен слой върху метал. Светлината променя материала така, че осветените части остават, когато другите бъдат отстранени. Изображението се получава чрез различие в поведението на повърхността. Камерата задава гледката, а веществото трябва да я задържи.

Най-ранният оцелял негов запис от камера показва гледката от работното помещение в Бургундия. Центърът „Хари Рансъм“, който пази плочата, го датира през 1827 г. и описва експозиция от няколко дни. Това не е мигновена снимка: видимият резултат принадлежи на продължително въздействие на светлината.

Писмата от същото лято говорят за нови гледки и за нееднаква яснота в различни части на изображението. Ниепс обсъжда недостатък на оптиката, а не обявява всяка проба за завършен успех. Дори когато материалът вече запазва следа, качеството на цялото изображение остава отделен проблем.

Плочата продължава да бъде изследвана

От работата на Ниепс са оцелели и други хелиографски плочи и отпечатъци. Те не са непременно гледки, получени с камера. Някои принадлежат на опитите за възпроизвеждане на изображения. Затова определението за най-ранна запазена фотография изисква уточнение: особеното на тази плоча е записът на гледка чрез камера, а не просто съществуването на траен печатен образ.

През 1829 г. Ниепс сключва партньорство с Луи Дагер. Той умира през 1833 г., преди Дагер да представи публично своя по-късен процес. Партньорството не прави двата метода еднакви и не превръща единия човек в единствен автор на цялата фотографска история.

През 2002 г. изследователи от Getty анализират оцелялата плоча с рентгенови и инфрачервени методи. Те търсят веществата и структурата на изображението, за да разберат как да го съхранят. Историческият предмет се оказва и материална следа, която може да бъде проверявана с нови инструменти.

Анализът открива битумен образ, образуван от множество малки участъци. Съхранението му изисква контролирана среда, защото запазването не приключва в деня на създаването. Оцелялата плоча дава достъп до опита на Ниепс именно благодарение на тази последваща работа.

Неговият подход се вижда най-добре в разстоянието между първото писмо и трайния образ. Когато изображението се появява, задачата още не е решена. Оптиката, материалът и начинът за отстраняване на непроменените части трябва да действат заедно. Фотографията започва да съществува там, където видимото може да бъде оставено за друг човек и друг ден.

Камерата може да покаже гледка, без да я запази. Как светлинният образ се превръща в предмет, който остава след края на наблюдението?

Виж въпроса зад фотографията →

Източници за историята

Цялата история е в книгата

В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.