История № 29
Изобретения от деца и „обикновени“ хора
Фризбито
Фризбито превръща хвърлянето в управляем полет. Формата на диска създава подемна сила, а въртенето помага да запази ориентацията си — две различни причини една лека чиния да стига далеч.

Защо дискът се задържа във въздуха
Хвърли топка и тя ще следва дъга към земята. При летящия диск формата добавя още една възможност: въздухът, който го обтича, създава подемна сила. Тя може да противодейства на част от тежестта и да удължи полета. Дискът обаче няма двигател; въздушното съпротивление постепенно отнема скоростта му.
Въртенето има друга задача. То прави ориентацията на диска по-устойчива срещу преобръщане, подобно на въртящ се пумпал. Самото завъртане не заменя подемната сила. Затова доброто хвърляне съчетава движение напред, въртене и подходящ наклон.
Един жест, няколко настройки
При обичайното подаване палецът лежи отгоре, а пръстите обхващат ръба отдолу. Движението на ръката изпраща диска напред, а китката му придава въртене. Промениш ли наклона при освобождаването, променяш и траекторията: подаването може да завие, да се издигне или да се забие рано в земята.
Важен е ъгълът между диска и насрещния въздушен поток. По-големият ъгъл може да увеличи подемната сила, но увеличава и съпротивлението; прекаляването влошава полета. Например опитът да хвърлиш високо не означава непременно, че дискът ще стигне по-далеч. Управлението идва с наблюдение на тези разлики.
От летяща чиния до спортен предмет
Фредерик Уолтър Морисън е ключова фигура в пластмасовия летящ диск, но не работи през цялото време сам. През 1947 г. той и Уорън Франшиони разработват модел, наречен Flyin’ Saucer. След раздялата им Морисън продължава с Pluto Platter. През 1957 г. Wham-O поема производството и продажбите на неговия диск.
Името Frisbee се свързва с по-ранната студентска игра с метални форми от пайовете Frisbie. Това обяснява названието, но пластмасовият предмет е резултат от допълнителна работа по формата и производството.
По-късно Ед Хедрик усъвършенства диска в Wham-O. Патентът му от 1967 г. описва концентрични ребра върху горната повърхност и оформен ръб. Той участва и в превръщането на хвърлянето в организирано спортно занимание. Познатото фризби събира приноса на конструктори, производители и играчи.
Площадка без много оборудване
За обикновено подаване са достатъчни диск, свободно място и партньор. Същият предмет допуска различни игри: точност, далечина или поредица от успешни подавания. А всяко хвърляне дава непосредствена обратна връзка — малка промяна в движението на ръката се вижда като различна линия във въздуха.
Източници и още за четене
Човекът зад идеята
Продължи с книгата
В „100 изобретения“ фризбито е среща между любопитството към полета и удоволствието от общата игра.
Научи за излизането на книгата