Назад към съдържанието

История № 29

Изобретения от деца и „обикновени“ хора

Фризбито

Фризбито превръща хвърлянето в управляем полет. Формата на диска създава подемна сила, а въртенето помага да запази ориентацията си — две различни причини една лека чиния да стига далеч.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права

Изображения и права

Студент проследява хвърлена метална тава над морава — възстановка на студентската традиция, с която се свързва името на фризбито.
Летящата тава представя студентската традиция зад името Frisbee, а пластмасовият диск изисква по-късна работа по форма, материал и производство.

Защо дискът се задържа във въздуха

Хвърли топка и тя ще следва дъга към земята. При летящия диск формата добавя още една възможност: въздухът, който го обтича, създава подемна сила. Тя може да противодейства на част от тежестта и да удължи полета. Дискът обаче няма двигател; въздушното съпротивление постепенно отнема скоростта му.

Въртенето има друга задача. То прави ориентацията на диска по-устойчива срещу преобръщане, подобно на въртящ се пумпал. Самото завъртане не заменя подемната сила. Затова доброто хвърляне съчетава движение напред, въртене и подходящ наклон.

Един жест, няколко настройки

При обичайното подаване палецът лежи отгоре, а пръстите обхващат ръба отдолу. Движението на ръката изпраща диска напред, а китката му придава въртене. Промениш ли наклона при освобождаването, променяш и траекторията: подаването може да завие, да се издигне или да се забие рано в земята.

Важен е ъгълът между диска и насрещния въздушен поток. По-големият ъгъл може да увеличи подемната сила, но увеличава и съпротивлението; прекаляването влошава полета. Например опитът да хвърлиш високо не означава непременно, че дискът ще стигне по-далеч. Управлението идва с наблюдение на тези разлики.

От летяща чиния до спортен предмет

Фредерик Уолтър Морисън е ключова фигура в пластмасовия летящ диск, но не работи през цялото време сам. През 1947 г. той и Уорън Франшиони разработват модел, наречен Flyin’ Saucer. След раздялата им Морисън продължава с Pluto Platter. През 1957 г. Wham-O поема производството и продажбите на неговия диск.

Името Frisbee се свързва с по-ранната студентска игра с метални форми от пайовете Frisbie. Това обяснява названието, но пластмасовият предмет е резултат от допълнителна работа по формата и производството.

По-късно Ед Хедрик усъвършенства диска в Wham-O. Патентът му от 1967 г. описва концентрични ребра върху горната повърхност и оформен ръб. Той участва и в превръщането на хвърлянето в организирано спортно занимание. Познатото фризби събира приноса на конструктори, производители и играчи.

Площадка без много оборудване

За обикновено подаване са достатъчни диск, свободно място и партньор. Същият предмет допуска различни игри: точност, далечина или поредица от успешни подавания. А всяко хвърляне дава непосредствена обратна връзка — малка промяна в движението на ръката се вижда като различна линия във въздуха.

Източници и още за четене

Човекът зад идеята

Продължи с книгата

В „100 изобретения“ фризбито е среща между любопитството към полета и удоволствието от общата игра.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.