Хората зад идеите
Уолтър Фредерик Морисън
Уолтър Фредерик Морисън развива летящ диск през партньорства, промени в продукта и трудни продажби. Идеята става трайна играчка, когато получава и производител, способен да я разпространява.

Полетът трябва да стигне и до купувача
Купувачът вижда игра в кухненски предмет
В по-късния си разказ Уолтър Фредерик Морисън започва с капак, който подхвърля с бъдещата си съпруга Люсил. Следват форми за печене, а на плажа се появява човек, готов да купи една за повече, отколкото струва в магазина. Това е спомен за началото, а не запазен протокол от деня. В него обаче се вижда въпросът, който Морисън развива през следващите години: може ли познат предмет да стане играчка, за която хората плащат?
Хвърлянето на метални съдове вече има своя история и сред студенти в Нова Англия. Морисън не създава самата идея да се играе с летящ кръг. Неговата работа е върху изделие, направено за тази употреба, и върху продажбата му. След войната се свързва с Уорън Франсчиони, с когото развиват пластмасов вариант. Пластмасата позволява да се произвеждат еднакви дискове, вместо всяка игра да започва с намерен кухненски съд.
Ранният продукт е представян като летяща чиния. Smithsonian свързва развитието с края на 40-те години, а музейната история на The Strong датира общия пластмасов вариант през 1948 г. Изделието съществува, но продажбите не дават достатъчен успех. Според Smithsonian партньорството приключва през 1950 г. Морисън остава с задача, която доброто хвърляне само по себе си не решава: как играчката да стигне до достатъчно хора.
Променя се и предметът, и пътят му
Той продължава да преработва диска и го предлага под името Pluto Platter. Формата е собствен предмет, с плитко тяло и оформен външен ръб. В публичния патент от 1958 г. има изглед отгоре и страничен разрез. Заявлението е подадено през юли 1957 г.; претенцията е за външния дизайн на летяща играчка. Това пази конкретна форма, а не всички възможни игри с диск.
През 50-те години Морисън прехвърля правата за продукта на Wham-O. Smithsonian посочва 1957 г. като началото на фирменото производство; институционалните разкази се разминават за точната година на сделката. Договореното разпределя работа, която дотогава е трудно да се носи само от създателя: фирмата поема производството и маркетинга, а Морисън получава плащания от продажбите.
Това е решаваща промяна в пътя на играчката. За да се повтори играта на ново място, трябва да има диск, който може да бъде купен и заменен. Производителят прави именно тази повторяемост достъпна. Демонстрацията показва какво може предметът; разпространението позволява човек да отнесе собствен предмет и да го пробва с други.
Името се отделя от създателя
Познатото име Frisbee идва от употребата на съдове на Frisbie Baking Company сред студентите и се налага при Wham-O. Така в един продукт се срещат различни линии: по-старият навик за хвърляне, конструкцията на Морисън и възможността на фирмата да продава широко. Следващите изменения също имат други автори. Ед Хедрик разработва по-късния диск с концентрични ръбове, който подобрява полета.
Резултатът за Морисън е повече от признание за една форма. Няколко неуспешни или ограничени търговски стъпки са последвани от продукт, който напуска собствения му кръг и се превръща в обичайно занимание. Името му остава в патента; играчката продължава да се изменя в ръцете на производители и играчи. Той намира път за диска до пазара, а купувачите намират все нови начини да играят с него.
Морисън помага летящият диск да стане достъпен предмет, а играчите му дават все повече употреби. Как обикновеното подхвърляне прераства в игра с правила и състезание? Въпросът води към темата за фризбито.
Виж въпроса зад фризбито →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата