Назад към съдържанието

История № 48

Как да не умреш от скука по пътя

GPS

GPS намира положението на приемника чрез радиосигнали от спътници и много точно време. Зад точката на картата стоят часовници, наземни станции и десетилетия работа на различни научни и инженерни екипи.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права
Джордж Вайфенбах настройва радиоприемник и записва сигнал от „Спутник“ — наблюденията, които са един от корените на спътниковата навигация и GPS.
Проследяването на „Спутник“ помага на екипа да изчислява орбитата по радиосигнала — един от корените на Transit и по-късната колективна разработка на GPS.

Спътникът съобщава къде е той

GPS е американската глобална система за спътникова навигация. Спътниците излъчват сведения за своето положение и времето на изпращане. Приемникът сравнява тези сигнали и изчислява собствените си координати. Посоката на основната услуга е еднопосочна: от спътниците към потребителя.

Самото приемане на GPS не изпраща към спътник името или местоположението ти. Приложението на телефона може отделно да споделя изчислени координати през интернет. Това е различна функция от получаването на навигационните сигнали.

Разстоянието се измерва с часовник

Радиосигналът се движи със скоростта на светлината. Ако знаеш кога е изпратен и кога е получен, можеш да пресметнеш изминатото разстояние. Измерванията до няколко спътника ограничават възможните места, на които се намираш.

Представи си карта с известни кули. Информацията, че си на определено разстояние от една кула, още оставя много възможни положения. Разстоянията до други кули стесняват избора. GPS прилага сродна идея в триизмерното пространство, с движещи се спътници вместо неподвижни кули.

Обичайният приемник използва поне четири спътника, за да намери трите пространствени координати и грешката на собствения си часовник. Така телефонът не се нуждае от атомен часовник като тези в спътниците. Изчислението отчита и забавянето на сигнала в атмосферата. Няма универсално обещание за точност до един и същи метър при всякакви условия.

Система с много предшественици

Военноморската Transit показва практическата стойност на спътниковата навигация. Програмата Timation развива използването на точно време, а програмата 621B на Военновъздушните сили — други важни навигационни и сигнални решения. През 1973 г. САЩ обединяват тези усилия в програмата NAVSTAR GPS.

Брадфорд Паркинсън ръководи първоначалната обща програма и разработването на спътници, наземно управление и приемници. Роджър Ийстън има водещ принос към Timation. GPS възниква от съчетаването на такава работа, а не от един патент или едно прозрение след наблюдение на „Спутник“.

В системата участват и наземни станции, които следят спътниците и поддържат данните за орбитите и часовниците им. Без тази постоянна работа красивата идея за измерване на разстояние по време не би давала надеждна услуга.

Координатите са само началото

За пътника GPS улеснява ориентирането по непознат маршрут. За доставчика помага да се проследи ходът на пътуване, а за земеделието — да се определя положение на машините. Точното време е полезно и за комуникационни мрежи. Картата, адресите и изборът на маршрут са допълнителни слоеве: GPS дава положение и време, а софтуерът ги превръща в указания.

Източници и още за четене

Хората зад идеята

Продължи с книгата

В „100 изобретения“ един от корените на спътниковата навигация започва с необичаен въпрос: може ли знанието за пътя на спътника да намери мястото на човека?

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.