Хората зад идеите
Уилям Гайер
Уилям Гайер превръща записите на „Спутник“ в задача, която може да бъде изчислена и проверена. Съвместната му работа с Джордж Вайфенбах става опора за Transit — важен предшественик на GPS.

Орбитата в записа
Запис вместо картина
Уилям Гайер донася собствения си нов магнетофон в лабораторията. През октомври 1957 г. той и Джордж Вайфенбах започват да записват радиосигналите на „Спутник“. В по-късния си съвместен разказ двамата отбелязват, че първоначално още нямат определена практическа цел. Искат да запазят сигнала и времето, в което го получават.
Гайер е физик с опит в изчисленията. Завършва докторантура в Northwestern и постъпва в Лабораторията по приложна физика на Johns Hopkins през 1951 г. Предишната му работа с ранни електронни компютри го подготвя за ситуация, в която измерванията ще трябва да бъдат превърнати в модел на движение. Подготовката му включва и магистратура по експериментална физика, завършена през 1950 г.
Вайфенбах осигурява приемането и точната честотна опора. Двамата установяват, че променящият се тон съдържа информация за скоростта на спътника спрямо тяхната антена. Така записът придобива нова стойност: не просто свидетелства, че съветският спътник е над хоризонта, а позволява да се зададат въпроси за неговата траектория.
Изчисление, което трябва да предсказва
Според първоличния разказ Гайер работи върху орбиталните параметри от поредици наблюдения. Колеги проверяват алгебрата и решенията му; други помагат с антената и обработката. Изследването не е затворено между двама души. Успехът зависи и от това измерванията да бъдат достатъчно пълни, и от това изчисленията да издържат проверка.
В началото част от сметките се извършват с механичен калкулатор. По-късно лабораторията предоставя ограничено време на новия си цифров компютър. Гайер и Вайфенбах започват да предсказват кога сигналът отново ще се появи и изпращат прогнозите към програмата Vanguard. Следващото преминаване предоставя възможност резултатът да бъде сравнен с действителността.
Когато „Спутник“ прекратява предаването, записите остават. Работата може да продължи върху тях и върху данните от „Спутник 2“. Изследователите проверяват как влияят неточности в честотата и разпространението на радиовълните през йоносферата. Орбитата не се получава от едно впечатляващо чуване на сигнала; тя трябва да бъде отделена от тези възможни грешки.
На 17 март 1958 г. директорът на изследователския център Франк Макклур им задава обратната задача. Ако е възможно да се намери траекторията от известното положение на приемника, може ли известната траектория да послужи за намиране на приемника? Гайер и Вайфенбах подготвят анализ на точността. Вече става дума за навигация, а не само за наблюдение на спътник.
От проследяването към мястото на човека
Практическата потребност е свързана с определянето на положението на военноморски съдове, включително подводници с ракети Polaris. Макклур и Ричард Кершнер развиват системната концепция, а множество специалисти превръщат възможността в Transit. Изчислителният принос на Гайер е част от тази по-широка работа.
GPS идва по-късно и включва други изследователски програми и технически решения. Гайер не е негов единствен създател. Неговият епизод показва как се появява една от важните опори за сателитната навигация: записът може да бъде обработен достатъчно надеждно, за да се намери място на Земята.
В по-късната си кариера той преминава и към биомедицински програми. Но в историята на навигацията остава конкретното движение от измерване към проверима прогноза. Магнетофонът запазва сигнал, а съвместният труд намира начин този сигнал да стане полезна информация за местоположение.
Гайер помага да бъде намерена орбита от една точка на Земята. Как тази задача се обръща, докато спътниците започнат да помагат на пътник да намери собственото си място? Историята „GPS“ поставя този следващ въпрос.
Виж въпроса зад gps →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата
