История № 84
Играчки и забавления, променили света
Грамофонът
Грамофонът позволява музиката да прозвучи отново, без изпълнителят да присъства. Той превръща извивките на една бразда в трептене, а плоският диск прави записите удобни за размножаване.

Звукът се превръща в пътечка
Когато говорим или свирим, въздухът трепти. В ранния механичен звукозапис тези промени задвижват тънка мембрана, свързана с игла. Иглата оставя следа върху движеща се повърхност. Записът запазва не думите като букви, а последователността на звуковите трептения.
При възпроизвеждането посоката на преобразуването се обръща. Дискът се върти, иглата следва вълнообразната бразда и раздвижва мембраната. Фунията помага звукът да достигне до слушателите. В акустичния грамофон за това не е нужен електронен усилвател: движението се предава механично.
Фонографът и грамофонът не са едно и също
През 1877 г. Томас Едисон създава фонограф, който записва и възпроизвежда звук чрез цилиндър, покрит с тънко метално фолио. Това е важната демонстрация, че звуковото събитие може да бъде повторено. По-късните цилиндрови системи подобряват качеството и практичността на записа.
Грамофонът се свързва с Емил Берлинер и неговата работа през 1880-те години. Характерният носител е плосък диск със спирална, вълнообразна бразда. В колекцията на Science Museum Group има ранна играчка грамофон от около 1890 г., изработена в Германия. Малката машина още е далеч от големите домашни устройства, но показва основната конструкция: диск, игла, мембрана и фуния.
Един запис, много слушатели
Плоският диск има важно производствено предимство: от образец могат да се изработват пресовани копия. Така една записана песен се предлага на множество купувачи. Цилиндрите също по-късно се размножават промишлено, затова разликата не е проста граница между „невъзможно“ и „възможно“. Дискът се оказва подходяща основа за голям пазар на записи.
Представете си една плоча с валс. При всяко пускане иглата изминава същия път и възстановява същото изпълнение. Ако скоростта на въртене се промени, променят се времето на изпълнение и височината на звука. Равномерното движение е част от точността, а не само удобство за механизма.
Музика по избор у дома
Записът отделя слушането от часа и мястото на концерта. Семейството може да избере песен, да я повтори и да я сподели с гости. Изпълнителят достига до хора, които не биха присъствали на негово живо участие. Около тази възможност възникват професии и предприятия за записване, производство и продажба.
Грамофонът не запазва всичко съвършено: носителят се износва, а механичната система има ограничения. Но той прави конкретното изпълнение преносим предмет. Музиката вече може да чака слушателя на рафта.
Източници и още за четене
Хората зад идеята

Томас Едисън
1847-1931
Томас Едисън стига до фонографа през практическата работа с телеграфни и телефонни съобщения. Бележките и ранните модели показват поредица от решения, превърнати в работеща машина с помощта на неговите сътрудници.
Прочети историята
Едуар-Леон Скот дьо Мартенвил
Едуар-Леон Скот дьо Мартенвил иска звукът да оставя видима следа. Когато добавя към нея равномерно трептене, неговият запис започва да съдържа и мярка за времето — решаваща за хората, които много по-късно ще го разчетат като звук.
Прочети историята
Джон Круези
Джон Круези изработва цилиндричния фонограф, който Едисон показва извън лабораторията през 1877 г. Неговата задача е да свърже мембраната, иглата и движението на метала в апарат, способен да върне звука.
Прочети историята
Емил Берлинер
Емил Берлинер търси начин слабата звукова следа да стане устойчив предмет за възпроизвеждане. Неговите патенти разделят записването от твърдото копие и проследяват прехода към ецваната бразда.
Прочети историятаПродължи с книгата
В „100 изобретения“ звукозаписът свързва опитите на Едисон с по-голямата промяна: възможността да слушаме гласове и изпълнения след самото събитие.
Научи за излизането на книгата