Хората зад идеите

Томас Едисън

1847-1931

Томас Едисън стига до фонографа през практическата работа с телеграфни и телефонни съобщения. Бележките и ранните модели показват поредица от решения, превърнати в работеща машина с помощта на неговите сътрудници.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права
Илюстрация на Томас Едисън
Илюстрация на Томас Едисън

Как да върнеш гласа по същия път

В редакцията на Scientific American в Ню Йорк се появява малка машина с ръчка. Когато Томас Едисън я завърта, тя възпроизвежда човешка реч. Датата е 7 декември 1877 г. За демонстрацията има съвременен печатен разказ: редакторите описват разпознаваемите думи, които чуват. Думите вече могат да прозвучат повторно, без човекът да ги произнесе отново.

Тази машина обаче е краят на една поредица от опити, а не началото ѝ. За да разберем избора на Едисън, трябва да се върнем към работата му с телеграфа. Там съобщенията могат да бъдат записвани върху хартиена лента и предавани отново. Записът позволява сигналът да бъде изпратен по-бързо или възстановен по-бавно, така че операторът да го разчете.

Едисън вече е разработил такъв записващ и повтарящ телеграфен механизъм. Когато през 1877 г. работи по усъвършенстване на телефона, среща друг вид сигнал — човешкия глас. Практичната задача е сродна: да задържи съобщението и да го използва по-късно. Новият въпрос е дали движението, предизвикано от говор, може да остави следа, която после да произведе същото движение.

Лабораторна бележка от юли описва опит с мембрана, остър връх и бързо движеща се хартия, покрита с парафин. Върхът оставя вдлъбнатини от трептенето на мембраната. Бележката свързва това наблюдение с бъдещо възпроизвеждане на гласа. Хартията вече приема движението на мембраната. Остава по-трудната половина: тази следа да се превърне обратно в разпознаваем глас.

Следата трябва да задвижи нещо

Самата следа не е достатъчна. Преди Едисън Едуар-Леон Скот дьо Мартенвил вече е създал устройство, което записва звукови трептения. То е предназначено да ги показва, а не да ги връща за слушане. Приносът на фонографа е в съединяването на двата процеса: звукът да направи запис, после записът да направи звук.

Можем да го сравним с път, който първо се прокарва, а после се следва. Гласът раздвижва тънка мембрана; закрепеният към нея връх натиска податлива повърхност. При възпроизвеждането друг връх минава по оставените вдлъбнатини и предава движението към мембрана. Тя отново раздвижва въздуха. Връщането зависи от това механичният читател да намери и проследи същата следа.

Едисън и сътрудниците му не приемат цилиндъра за единствен възможен отговор. Запазените рисунки от есента показват различни способи за запис; сред разглежданите форми са лента, плоска повърхност и цилиндър. Разнообразието е важно: познатият ни предмет се появява след избор между възможности, а не като готова форма, която някой просто пренася върху лист.

В началото на декември механикът Джон Круези изработва цилиндричния модел по проекта. Чарлз Бачелър изпитва и настройва механизма. Покритият с тънко метално фолио цилиндър дава непрекъснат път на иглата, докато се върти и се измества по оста си. Идеята на Едисън вече може да бъде проверена и от слушатели извън лабораторията.

Между замисъла и действащия предмет

Точно настройката е една от съществените трудности. При записа върхът трябва да докосва повърхността така, че да оставя следа; при просвирването трябва да попадне в нея. В патента от февруари 1878 г. тези движения са описани отделно, заедно с устройството, което завърта и премества цилиндъра. Обяснението на принципа само по себе си още не подрежда всички части.

Популярната история свързва първия успешен опит с детското стихче за Мери и агънцето. Подробностите идват от по-късни спомени. Бачелър описва ранна проба върху хартия; Едисън разказва и за цилиндричната машина. Точният ред на най-ранните проби остава несигурен. Бележките и чертежите обаче пазят нещо друго: следите от работа между първоначалната възможност и машината, показана пред публика.

От тях се вижда конкретен начин на работа: Едисън пренася възможност от една техника към друга, изпитва какво може да остане от сигнала и организира превръщането на тази следа в движение. Круези и Бачелър имат назовими задачи в същия процес. Говорещата машина е резултат от замисъл, изработка и настройка, които трябва да съвпаднат.

На масата в редакцията вече има самостоятелен отговор на първоначалното затруднение: гласът може да бъде задържан и върнат по механичен път. Но това не решава как хората ще поискат да използват новата възможност. Дори патентът предвижда размножаване на музикални записи — употребата на изобретението отваря още един въпрос.

Едисън създава фонографа; по-късно Емил Берлинер развива грамофона с плоска плоча. Защо записаният звук се превръща в домашна музика, а не остава само средство за съобщения? Темата за грамофона продължава точно от този избор между възможни употреби.

Открий темата за грамофона и записаната музика →

Източници за историята

Цялата история е в книгата

В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.